Няма как да не признаем - МВР рядко провежда перфектни операции, но когато става въпрос за отиграване на определена ситуация, министър Румен Петков го прави с такъв артистизъм и такова вживяване, че всичко изглежда идеално.

Във вторник станахме свидетели на поредния цирк, разигран от вътрешното министерство. На специално свикана пресконференция министърът обяви оставката на главния секретар на МВР Илия Илиев. С присъщия си драматизъм Румен Петков обясни как дълго време Илиев работил, въпреки че бил болен и че на него се дължи присъединяването към ЕС без предпазна клауза по глава "Вътрешна сигурност и обществен ред". Главният секретар с половин уста добави, че към здравословните проблеми има и друга причина, а именно: "Навремето бях грозно подведен да подпиша документ за оперативна комбинация, която донякъде е в разрез с нормативните документи." За какво става въпрос? Никой не казва. По предварителния сценарий "пресконференцията" е без право на въпроси и журналистите могат само да мълчат и да слушат. Циркът е пълен!

Очевидно по върховете на МВР има скандали и дълго наслагвани проблеми, но онова, което ръководството му се опитва да внуши на публиката, е, че всичко е под контрол. Истината обаче е друга и тя се крие в многобройните кадрови рокади на най-високо ниво в специалните полицейски служби. Когато за сравнително кратък срок се извършват толкова чести смени на ключови постове в системата на министерството, е ясно, че политическото ръководство просто не умее да ръководи и управлява. И тъй като министър Петков често обича да казва, че той е фигурата, която в крайна сметка носи отговорност за МВР, провалът е и лично негов.

Откакто той пое министерството, съществува традиция генералите да се освобождават "за особени заслуги" и нито веднъж за несправяне с работата. Разбира се, малцина са онези, които вярват на официалните обяснения. Примерите са много: бившият шеф на граничната полиция ген. Валери Григоров беше пенсиониран за отлично справяне с работата си, а бившият директор на Национална служба "Сигурност" ген. Иван Чобанов получи изключителни признания за висок професионализъм... и заточен в Хараре, откъдето се върна наскоро след упорити усилия. По думите му се оказа, че е бил притиснат да напусне, защото отказал да уволни жената на политическия противник на министъра - депутата от ДСБ Атанас Атанасов, подозирана в изнасяне на информация. Опитът на министъра да смени директора на жандармерията ген. Живко Живков се оказа смешно неуместен, а уволненият за административни нарушения директор на пожарната ген. Кирил Войнов беше оневинен в съда. Назначеният лично от Румен Петков шеф на ГДБОП ген. Ваньо Танов пък напусна след година и нещо, обявявайки, че в системата "има чадър над сивата икономика".

И докато сега всички се надпреварват да гадаят какви са истинските причини за смяната на главния секретар (нищо чудно, ако "оперативната комбинация" е всъщност номер за отвличане на вниманието от сериозни проблеми), въпросът, който би следвало да стои в дневния ред на министър-председателя, е докога ще държи този вътрешен министър на поста. Защото кадровата рокада на най-високия професионален пост в МВР не можа да бъде поредният параван, зад който Петков да се скрие. Най-малкото защото всички знаем как действат подобни постоянни кадрови смени на система като МВР.

Към провала на Румен Петков в неуспешно проведената структурна и кадрова реформа в министерството трябва да се прибави и изолацията му като политическа фигура от важни за страната партньорски държави в ЕС и НАТО. Един от последните случаи в тази насока е официалната протестна нота на германския посланик до министъра (по обясними причини МВР не съобщи това) заради твърденията на Петков, че нивото на престъпността в България било като това в Германия.

От тази гледна точка премиерът много добре би трябвало да знае, че вътрешният министър отдавна се е превърнал в проблем, надхвърлящ дрязгите във вътрешнопартийните лагери в БСП. И ако не отиграе номера с преместване на министъра другаде "заради особените му заслуги в борбата с престъпността", ще дойде време, когато ще трябва да понесе и неговата отговорност.