Най-лесното нещо в една връзка е изневярата...
Без да се замислиш, се отдаваш на моментната си възбуда, забравяш и за партньор, и за вярност, и за това, колко се обичате и т. н.
После идва вината. Вина от това, че си предал доверието на любимия човек, че стореното, може да сложи край на връзката ви, че отговоността за това ще е твоя. Е, повечето прелюбодейци не отдават на изневерите си голямо значение и смятат, че те са нещо нормално.
Да, но не е така.
В момента, в който лудите пубертетски години са приключили и времето на безпаметните нощи и събуждането в чужди легла е забравено, означава, че си пораснал и явно си готов за нещо по-сериозно.
Тогава, разбира се, си намираш партньор, с когото изпитваш нещо по-дълбоко, и решаваш да опиташ до къде ще стигнете, колко насериозно сте взели връзката си...
Всичко се развива както трябва, до момента, в който изкушението тихо и неусетно минава покрай рамото ти, застава пред теб и те поглежда с предизвикателен поглед.
На теб толкова много ти се иска да го грабнеш и да не му дадеш почивка цяла нощ, че почти забравяш за всичко останало. Защото...
Забраненото е най-сладко - клиширано, но много вярно.
И все пак, както се спомена и по-горе – да изневериш е най-лесното нещо! Много по-трудно е да преглътнеш напиращите страсти и да се сетиш за любимото същество и за това, че ще го нараниш, че то може и да не ти прости заигравката.
Разбира се, почти всички са убедени, че не е нужно да се научава за малкото им страстно прегрешение. Но, колкото и да е неприятно да го чуете, всичко рано или късно се разбира. Пък може и съвестта ти да те загризе толкова много, че да решиш сам да си признаеш.
А пък, ако все не се спираш пред погледа на изкушението и смело се възползваш от всяка предоставена възможност и никак не ти пука за постоянния ти партньор, може би въобще не си готов за нещо сериозно.
В такъв случай най-добре се освободи от всякакъв вид връзки и задължения и се наслаждавай на свободата си. Но да искаш някой вкъщи да те гушка и обича, а ти да гушкаш и обичаш когото намериш, просто не е честно. Нито пък е достойно или особено хвалебствено.
Всеки сам прави избор за поведението си, но има и неписани правила, има и нещо като карма (както искаш може да го наречеш) и всичко се връща. Неприятно, но факт.
Коментари от регистрирани и анонимни потребители. Скрий анонимните коментари