В един идеален свят излизате от къщата си, заобиколена от зеленина, оставяте децата на училище и тръгвате за работа. Няма задръствания, мобилният не звъни непрекъснато, усмивките са по лицата на всички. Вие живеете в малък град. Можете да изпиете кафе на ъгъла - всички ви познават, а собственикът знае точно как обичате кафето си. Следобед ще купите зеленчуци от открития пазар, ще гледате малък концерт на открито вечерта. И ще се приберете пеша.

На какво прилича това? На уютен, но все пак космополитен малък град? Или на огромен мегаполис, където във всеки квартал има едно и също? Очевидно на първото. Но защо е необходимо да се различават, когато малките и големите градове могат да бъдат едни и същи? Доскоро големите градове бяха разпознаваеми по обичайните вериги магазини, обичайните открити паркинги пред тях, обичайните бизнеспаркове, обичайните зони за развлечение с киносалони и боулинг зали. Сега всички искат и малките да са такива. Да имат голямо училище, голям театър, голям киносалон, голяма дискотека, голяма пицария и голяма болница. Да имат Арена, Mall of Sofia, Пирогов. Защо наистина да не вдигнем и по един мол в малките градове, какво толкова? А малките градове просто трябва да бъдат малки. Това е тяхното очарование. Това им помага да съществуват. Когато се опитват да приличат на големите, те просто изчезват.

Ако функционират правилно, малките градове би трябвало наистина да получават отлични оценки по трите основни показателя за "качество на живот" - къде се намират (природна среда, климат и т.н.), кой живее в тях (добри хора, с които можеш да стоиш в градината до късно) и какво се прави в тях (измислят ли хората нови неща, за да се забавляват; създават ли нови неща, за да живеят по-добре; има ли достатъчно работни места и т.н.). Ако по някаква странна причина малките градове имаха възможност да привличат умни и талантливи хора, днес нямаше да се води спор след спор. Какво да правим с безработицата? А с болниците? С липсващия киносалон? Малкият град е малко място за живеене. Единственото, което не трябва да се случва в малкия град и по което той трябва да прилича на големия е в него да не е скучно. Както казва урбанистът Джейн Джейкъбс: "когато едно място стане скучно, дори богаташите си тръгват".

Малкият град, за да бъде успешен, има нужда от следните компоненти: Семействата да са сигурни, че могат да дадат добро образование на децата си. Тоест - отлични начални училища. Но при положение, че всяка сутрин в София, за да закараш детето си на училище, тръгваш 45 минути по-рано, необходимо ли е в малкия град да има и отлични университет и гимназия? Не, разбира се. В малкия град е необходимо да има икономически възможности. Но така или иначе днес повечето от нас работят на две или повече места, трябва ли работното място да бъде непременно в малкия град, до твоята къща? Не, разбира се. В малкият град трябва да има култура. Това значи ли киносалон, в който прожектират едни и същи филми или постоянен театър? Културата не може да бъде поставена в една нова сграда с един 3D-екран. Такива има в близкия голям град.

Малкият град има свои малки традиции, обичаи, улични представления, в които могат да участват всички жители. В малкия град трябва да има къде да пазаруваш. Представете си чудесен и излъскан мини-мол, стъклени и леко асиметрични витрини (нали така е модерно в големия град), няколко щанда за бърза храна, кинозала и подземен паркинг. Истинско чудо, нали? Подземен паркинг в малкия град. Жестоко.

Вместо малки магазинчета с продукция от градината, местно уютно кафе, малка книжарница и видеотека, две-три сергии за сладолед и захарен памук, малка пекарна за вкусен хляб... Звучи хубаво, ама не прилича на големия град. Защо тогава да го правим в малкия град? Я да си построим един мол и в малкия град.

Малкият град има нужда от добре развит транспорт. Защо да карате велосипеди и скутерчета в малкото градче, при положение че може да има поне един трамвай или тролей? Градът е малък, ама иска да прилича на големите.

Малките градчета не са това. Малките градове могат да оцелеят, ако са различни. Понякога подредени, понякога хаотични. В дисциплинираните и изолирани градчета не се случва нищо интересно. В тях няма да се върне нито едно младо семейство. Малкият град трябва да бъде отворен град. Да позволява на жителите си да работят и да се забавляват навън, но после да се връщат у дома. Така и с болниците. Малкият град няма как да прилича на големия град. Преди няколко дни попаднах в сравнително малко американско градче, с около 30-40 хиляди жители. В местния вестник прочетох за друго малко градче, в което има т.нар. комунална болница, обслужваща 9000 души, живеещи на сравнително голямо разстояние. В болницата работят 104 души. Болницата има и допълнително звено в центъра на града, където работят един доктор, една сестра и един рецепционист. Без възможности за операции или друго специализирано лечение, болницата предлага основни медицински дейности и стабилизация на пациенти в по-тежко състояние, преди да бъдат откарани в големите болници.

Браян Гълет, шеф на спешната стая, разказва: "Понякога се налага да държа пациентите по няколко часа, ако не мога да осигуря хеликоптер заради лошото време. Трябва да ги стабилизирам за 3-4 часов път с линейка." Трудно е да се убедят жителите на един малък град, че е по-добре той да остане малък, вместо да сложат светофари по улиците и голяма болница в центъра на града. Но точно това са градовете, които работят и привличат инвестиции. Малките градове, които приличат на малки, а не на големи.

10 идеи за успешните малки градове, в които жителите искат да останат:

1. Разнообразието прави градчетата по-привлекателни. Емигрантите създават такова разнообразие.
2. Грижи за възрастните хора.
3. Инвестиции в по-бързи транспортни връзки с големите градове.
4. По-ниски цени на билети за транспорт до най-големия близък град.
5. Специални грижи за местното начално училище.
6. Повече малки местни магазини и помощи за местните предприемачи.
7. Атрактивни възможности за млади семейства, които искат да се занимават със селско стопанство и земеделие.
8. Създаване на обменни програми за преподаватели, които могат да преподават в малките градове.
9. Създаване на малка уличка в центъра за запазване на местни обичаи и занаяти.
10. Инвестиции в изграждане на безплатна мрежа за безжичен интернет.