Историята на празника се свързва с международното социално движение от 19 век и работническите протести за зачитане на елементарните социални права.
Началото е поставено на 1 май 1886 година в САЩ, когато профсъюзите провеждат неофициална национална стачка, в която вземат участие над 300 000 работници от цялата страна с искане за въвеждане на официален 8 часов работен ден.
През 30те и 40те години на XX век празникът придобива огромна популярност в Европа. Най – големите тържества по случай деня на труда са чествани в тогавашна Германия под името „имперски трудов ден”
В България първият опит за честване на тази дата е през далечната 1890 година от топографското дружество. За официален празник е обявен едва през 1939 г., а след 1944 г. празникът е наречен „празник на трудещите”.
В навечерието на 1-ви май 1943 година министър председателят Богдан Филов произнася изчерпателна реч: „Значението на празника на труда”, която се предава по всички български радиостанции.
На самия празник по централните улици на всички градове преминават тържествени колони – манифестации от празнично облечени чиновници, ведомствени служители, работници от фабрики и предприятия, търговци и занаятчии по браншове и отрасли.
Три дни по – късно лично Цар Борис III изтъква пред Бекерле (Адолф Хайнц Бекерле е пълномощен министър на Германия в София от юни 1941 г. до 9 септември 1944 г б.р.), че блестящото празнуване на 1ви май в България е признание на работниците за политиката на правителството, което само по себе си би изненадало Русия, Англия и САЩ. По големите булеварди на българските градове са минавали манифестации на работници, не под строй, а доброволно празнуващи своя ден.
В наши дни 1-ви май вече не е празник, а ден за демонстрации. Защото криза има, но за кого е тя? 
Днес излизаме да защитим правата на трудещите се, за нормално и адекватно заплащане за нашия труд. Първи май е ден за национална солидарност към всички работещи българи. Трябва да сме солидарни един с друг за да постигнем единство, а постигнем ли единство ще сме сила, която никой не може да прекърши!
Нашите ценности са основни и съществени: живота, свободата, човешкото достойнство и семейство.
Човек не би могъл да се  реализира без тези ценности.