Тагодишната програмата за храмовия празник на манастира „Света Троица” включва:
• На 22 май 2010 г. от 17:00 часа да бъде обслужена тържествена вечерна служба от Негово Високопреосвещенство  ловченският митрополит Гавраил в съслужение със свещеници от гр. Етрополе.
• На 23 май 2010  г. от 08:30 часа да има тържествена утринна служба със свещеници от гр. Етрополе, а от 11:30 часа ще се раздаде курбан за здраве и благополучие.

Етрополският манастир е един от най-красивите български манастири. Той е посветен на „Света Троица", но е известен повече под името "Варовитец", вероятно заради варовиковите скали.
В старата манастирска кондика, където най-ранният запис е от 1648 година, за дата 1858-ма, ръката на игумена Христанти е отбелязала: „От ново ся почна обителя света Троица, а приди били 700-сот лета  В балгарскуту время и беши вехтата черква припуканата приз средата, беши подпрена сос дървета и тугива бехми ния игумене Викентия и после Хрисанда от Тревна, 1864 месяц априлий 14-ти."
Когато разпадащата се църква била съборена, в руините открили каменна плоча с надпис, от който именно се разбирало, че е била построена преди 700 години, тоест около 1158 го­дина. За съжаление тази плоча е била взидана в основите на новия храм и затова пълният й текст е непознат.
Основната дейност на Етрополския манастир „Св. Троица" от XVI век насам е събирането на образовани преписвачи и оформители на книги, създали за два века множество ръкописни книги. От  високопродуктивният скрипторий на манастира до днес са запазени няколко десетки ръкописни книги, пръснати из библиотеките, манастирите, църквите и музеите на цяла България. Това дава основание на специалистите да определят явлението като „Етрополска" книжовна школа.
По този начин в тежките за българската култура времена на турското робство Етрополският манастир заместил в известна степен и продължил традицията на книжовните средища, възникнали през времето на Второто българско царство в манастирите около столицата Търново. Към списъка на тези творби принадлежи Евангелието от 1577 г., преписано от граматик Бойчо. Известни са проявите на книжовниците йеромонах Рафаил, дякон Йоан, даскал Койо, Василий Софиянин, дякон Драгул и особено на йеромонах Даниил Етрополски, изпод перото на които са излезли „Пролог за месеците от Септемврий до февруарий", "Петогласник", няколко евангелия, и др. Те са не само произведения на книгописа, но са и с художествено оформени начални страници, заглавки, винетки и концовки, което говори, че тук са работили и срьчни художници.