Отдавна доказана истина е, че с течение на годините в човешкия мозък умират стотици хиляди неврони. Досега с това се обясняваха много факти от живота.

Днес обаче съвременните технологии дадоха възможност да бъдат преброени невроните и бе доказано, че те не умират.

Затова и не е нужно да ги възстановяваме, а да възобновяваме способността им да работят. Причина за това е способността на някои неврони да "заспиват", тъй като не са били натоварвани дълго време. При това те запазват способностите си, но колкото по-дълго са стояли неизползвани, толкова по-трудно е да бъдат "събудени".

Много специалисти сравняват мозъка с компютър, в който е възможно да има някои недостатъци, а знанията ни - със софтуер, който винаги работи, но може да бъде усъвършенстван.

Компютърът може да остарее, да се препълни с информация и като резултат - да започне да работи по-бавно.

По същия начин "срив" може да има и при хората - по-рядко при 20-годишните и по-често - при 60-годишните, когато наптрупаният опит и знания несъмнено са повече.
Затова все повече учени смятат, че проблемът е не в паметта, а в способността на мозъка да използва "заложения софтуер".

И това е само първият етап от разпадането на съзнанието - започват проблеми с абстрактното мислене, основаващо се на аналогиите.

След това се появява проблем да започнем отново една работа, която сме отложили преди време.

В същото време е доказано, че паметта, свързана например с умението да караме колело, не се влияе от възрастта. Т.нар. процедурна памет не зависи от преживените години.

Американски биолози са провели интересен опит - те са затворили стари мишки сред нови играчки. Резултатът е изненадващ за мнозина - мишките се "оживили" - между невроните им започнали да работят нови връзки, при което разбира се се увеличил притокът на кръв към мозъка им.

Този ефект се прекъсва в момента, в който мишките са поставяни в старата им среда.

Изводът:лошата работа на мозъка при много възрастни хора се дължи на това, че в техният живот не се случва нищо ново.

Друга причина за това е и че с напредване на възрастта много хора не успяват да намират нищо ново и интересно във външния свят, а не всички успяват да заместят новото навън с ново в самите себе си.

Отдавна е известно например че хората-творци, които имат активен, изпълнен със събития живот до късна възраст, запазват ума си в прекрасна форма.

Мозъкът е изключително чувствителен към положителните емоции и "обича" новите впечатления. При благоприятни условия той се "отплаща" с прекрасна работа и добро здраве.