През топлите месеци на годината /април до октомври/ биологичната  активност на кърлежите се повишава и много често човек се оказва техен гостоприемник, напомнят от РИОКОЗ – София област. Кърлежите са преносители на редица микроорганизми, причинители на различни заболявания. Заразяването на човека става чрез ухапване от инфектиран кърлеж, по-рядко чрез смачкване с пръсти и попадане съдържимото на кърлежа през конюнктивата. За предаване на инфекцията са необходими средно 1-2 дни, поради което ранното сваляне на забития кърлеж е най-добрата профилактика. 
Ухапването от кърлеж обикновено е безболезнено. Затова често остава незабелязано.

Сред инфекциозните заболявания, предавани с кърлежи, най-голямо практическо значение у нас имат Лаймската борелиоза (Лаймска болест) и Марсилската треска. Кримската-Конго хеморагична треска е много тежко заболяване, но с ограничено разпространение у нас. Кърлежите разпространяват и причинителя на Ку-треската.
Лаймската болест е една от най-разпространените, предавани с кърлежи инфекции в България. Между 20% и 30% от възрастните иксодови кърлежи и 10% от нимфите им са заразени с причинителите на Лаймската болест. Клиничната картина може да имитира редица заболявания. Първият стадий започва след инкубационен период от 3 до 30 дни и се характеризира със зачервяване на кожата с диаметър > 5 см, обикновено на мястото на ухапване от кърлежа, което впоследствие бързо се разширява. Паралелно със зачервяването или самостоятелно могат да се изявят и други симптоми на началната Лаймска болест - увеличение на лимфните възли в областта на ухапването, отпадналост, температура, болки в мускулите и ставите, невралгия, главоболие. Симптомите могат да изчезнат и без лечение, но причинителят остава в организма и заболяването може да прогресира.
Вторият стадий се развива месеци след инфектирането. В тази фаза пациентите често съобщават за умора, проблеми с концентрацията и световъртеж. Типични са кризите на изпотяване и епизодите със силно учестен пулс. Характеризира се с някоя от следните клинични прояви - невралгични, ставни, очни, засягане на сърцето, множествени червени петна по кожата.
Третият стадий са усложненията от нелекуваната Лаймска болест, години след заразяването.
Лечението на Лаймската болест се определя от стадия на болестта. Препоръчват се високи дози антибиотици и при нужда повтаряне на лечението, вместо твърде продължителна терапия.
Възможни са рецидиви месеци и години по-късно, предизвикани от останали в организма борелии.

Марсилската треска е другото най-разпространено заболяване, предавано чрез кърлежи. Заразяването става при ухапване от кучешки кърлеж и по-рядко при попадане на телесното съдържимо на кърлежа през конюнктивата и при размачкването му с пръсти. Марсилската треска е разпространена предимно в Южна България и по Черноморието.

Основен резервоар на причинителя на Ку-треската са селскостопанските животни - главно крави, кози и овце. При тях инфекцията обикновено протича без клинична проява. По време на размножителния период на животните - чрез родилните ципи и околоплодните води се отделят голям брой от причинителите на болестта. Човек се заразява при вдишване на пръски или прах, съдържащи причинителя или при консумиране на заразени продукти.
Скритият период е от 3 до 30 дни. Заболяването започва остро с висока температура, втрисане, отпадналост, силно главоболие и мускулни болки. При голяма част от заболелите се развива пневмония. В някои случаи след години заболяването може да хронифицира като засегне и сърцето.
При своевременно и правилно антибиотично лечение настъпва оздравяване.

За профилактиката и борбата с Ку-треската е важно: млякото да се консумира само след термична обработка; бременни жени, болни с вродени или придобити клапни увреждания и лица с подтиснат имунитет трябва да се изключат от дейности, свързани с възможен контакт с причинителя на Ку-треската.

Кримската-Конго хеморагична треска е най-тежко протичащата, но за щастие най-рядко срещаната инфекциозна болест, пренасяна с кърлежи. като профилактично се имунизират с ваксина.

Леко забилият се кърлеж може лесно да се изтегли и с ръка, но задължително с ръкавица. Отстраняването трябва да стане чрез постепенно издърпване, без въртене и без извиване.
При дълбоко впит кърлеж или при останали части от него след опит за сваляне. След сваляне на кърлежа кожата се дезинфекцира с йод, спирт или одеколон. При възможност сваленият кърлеж се поставя в шишенце и се носи за изследване. В противен случай се унищожава. За ухапването от кърлеж трябва да бъде известен личният лекар.