Нито за миг Иванка Триловска не е преставала да вярва в целебната сила на водата от аязмото, което се намира близо до манастира “Св. 40 мъченици” във Врачеш. Според нея изворчето е едно от най-светите места в Ботевградска община, за които трябва да се полагат грижи.
“Дълго време страдах от силни болки в ръцете. Лекарствата не помагаха. Реших да се лекувам с водата от аязмото. Два-три пъти си измих ръцете и болките престанаха. Целебната сила на водата и маслосвета помогнаха и на баща ми. Той бе много болен. Дълго време лежа по болници, но накрая го изписаха в безнадеждно състояние. Първо извиках свещеници да му направят маслосвет за здраве, а след това на няколко пъти му донесох вода от аязмото. Здравословното състояние на баща ми внезапно се подобри. Той престана да се оплаква от болки в стомаха. Живя осем години след това”, сподели Иванка Триловска. Тя разказа още един случай за момиче, изцелено от нервно разстройство. Момичето не се чувствало добре, било неспокойно и непрекъснато твърдяло, че майка му не го обича. Майката разбрала за язмото и решила да се довери на чудодейната му сила. На път за изворчето момичето казало, че не иска никаква вода и започнало неистово да плаче. Тогава една от монахините на манастира отишла да налее вода и заляла с нея детето. То изведнъж променило поведението си – станало смирено. Момичето се извинило на майка си и споделило с нея, че от раменете му паднала голяма тежест.
“Изцеление от лековитото аязмо търсят както хора от нашия край, така и от други населени места в страната. Те се стичат тук всяка година на 8 септември, когато е храмовият празник на манастира”, каза леля Иванка. 

През 1995 год. Иванка Триловска и близките й облагородили мястото, издигнали там малък параклис. Имената на тези хора могат да се прочетат на плочата, поставена до аязмото. Святото място се почиства винаги преди празника на манастира.
Иванка Триловска е правнучка на Атанас Якимовски-Комитски, открил аязмото и чудотворната икона на Света Богородица, която днес се намира в храма на манастира “Свети 40 мъченици”.
“Един ден дядо Атанас отишъл да пасе добитък и заспал под едно дърво. В съня си чул женски глас, кйто му казал следното: “Стани, легнал си на свято масто!”. Той се изправил, поогледал се и пак легнал да спи, но отново чул женския глас да казва: “В скалата има вода. Който вярва в моя лик ще бъде излекуван.”. Дядо ми се върнал веднага в селото и разказал на хората за случилото се, но те не му повярвали. Тогава той отишъл на мястото заедно с няколко хлапета, за да му помагат. Разкопал, където чул женския глас, и намерил там иконата на Света Богородица и един свещник, а след това открил и аязмото. Това се случило, след като дядо ми се завърнал от Шипка. Той е бил опълченец и е участвал в боевете на легендарния връх. Всички в село го наричали “Комитата”, откъдето идва нашето фамилно име - Комитски”, разказа потомката на благочестивия мъж.