Войната, която Русия води срещу Османската империя през 1877-1878г, е едно от най-крупните събития в новата история на балканските народи. Продължила 275 дни и нощи, тя завършва с освобождението на България.
Днес, 133 години по-късно, ние жителите на град Етрополе свеждаме глави в знак на признателност и преклонение към героичните събития и подвига на освободителите. Към великата саможертва, превърнала в реалност вековните копнения на цял един народ за свобода.
На 24 април 1877 г. е обявена Руско-турската война. През есента на същата година е сформиран „Западен отряд" под началството на ген. Йосиф Владимирович Гурко. Негова основна задача е да освободи Етрополе, Правец и Ботевград, да настъпи към Балкана и след като освободи София да се насочи към Пловдив, Одрин и Цариград.
Руските войски настъпват неудържимо към Етрополе в три колони под общото командване на ген. Виктор Дезидерович Дандевил. Лявата колона настъпва през с. Брусен и Лопян - неин командир е полковник Ридзевски. По поречието на р. Малки Искър като неудържима лавина се спускат към града войниците от Преображенския полк, под командването на принц Олденбургски. Дясната колона настъпва към Правец.
Турците са организирани за отбрана в района на Рибарица, височините Острума, Лопатна, Прогон и покрайнините на града. Лявата колона на полк. Ридзевски преминава през Лопян, завладява Падеж и се насочва с две роти към Рибарица и манастира „Св.Троица". Турските части от тук откриват непрекъснат огън, загубите са големи и руските войски са принудени да се върнат обратно на Падеж, където се окопават и нощуват. За да се преодолеят турските позиции, жизнено необходимо е да се изкара артилерия на вр. „Здравец". Тежките оръдия са разглобени и изкарани на върха с биволски двуколки и изнесени на ръце от отряд етрополци под ръководството на Георги Антонов Сюрадджиев. Настъплението на руските войски се осъществява по цялата бойна линия. Тежки са сраженията, които русите водят с войските на Ибрахим и Мехмед Али паша на позициите около манастира и месността „Прогон". След тридневни боеве турците са прогонени и на 24 ноември русите влизат в Етрополе начело с ген. Дандевил. На следващия ден града тържествено посреща и ген. Гурко. Щабът на генерала е настанен в къщата на Павел Панчов, откъдето в продължение на 40 дни се ръководи зимния преход на Балкана за освобождението на София и южна България.
Цялото население на града и района участват в подготовката за зимното преминаване на Балкана. Доставени са цървули, навуща, храни, въжета, завивки. Във всеки дом са настанени най-малко по 3 руски войници. Георги Цариградски-лекар от Кюстендил организира над 720 души доброволци за изтегляне на оръдията, за разчистване на снежните преспи, за подпомагане на измръзналите руски воини. Никой не вярва в зимното преминаване на Балкана. Жестокият студ разплаква, сковава, влудява, но колоната не спира. „Туй, което ставаше на превала по това време, беше истински ужас-без огньове, без закрития, батальоните се топяха, но не напускаха местата си. "Изпратете ме да се бия дори с дявола, но не и срещу виелиците, на 5000 фута височина на вр. „Баба" пише в телеграма ген. Дандевил до ген. Гурко. Стотици войници стават жертва на бялата смърт и остават навеки в Етрополския Балкан. Стотици са тежко премръзнали и осакатени. Зимният щурм е истински подвиг. Освобождението на Етрополе и участието на етрополци в зимното преминаване на Балкана са само една от страниците в техния принос в Освободителната война за извоюване свободата на България. Героизмът на руските воини и българските опълченци е увековечен в многобройни паметници в района на Етрополе - в м. Прогон, в дворовете на църквите „Св. Георги", „Св. Арх. Михаил", на Шиндарника, Въртежката, Хаджийца и Ильов камък. Ще минат години, векове а този подвиг ще се предава от поколение на поколение, за да остане навеки в сърцата ни.
Из Словото на учителката по история Камелия Стаменова, произнесено пред паметника на Прогон.