Траките по нашите земи са поставили началото на днешния празник, който наричаме „Свети Атанас”. И са го правили всяка година по това време с едничката цел, с викове и много шум да прогонят студената зима и с дарове да измолят от своя бог Сабо /Сабазий/ да им прати по-скоро пролетта. И са го правили не просто като ритал, а с дълбоката вяра, че молбите им ще бъдат чути. Днес вярваме повече на метеоролозите.
В днешния празник вкарваме повече театралност и го правим за поддържане на сътвореното от траките, като го наричаме традиция.
С хилядолетията са се променили много неща и продължават да се променят. Вместо на върха, както са го прави нашите пра-пра-пра деди, днес пресъздаваме ритуала в хотел-ресторант „Етрополе”. Но…само го пресъздаваме. Така стана и снощи. Защото сме го превърнали в един от няколкото зимни походи до съседни височини около града.
Само до преди няколко години завършекът на празненствата беше на централния площад в Етрополе, където около обяд прекаралите вечерта на върха излетници се изсипваха като твърде колоритна маса и се захващаха хората под звуците на градската музика.
Постепенно центърът се измести и днес, за сетен път, имаше по-голяма и шумна веселба на поляните около и под хотел-ресторанта. Много малко, в сравнение с други години, бяха окичените с бръшлян и здравец почитатели на бог Сабо, които дойдоха в късния следобед на площада.
Иначе, в основаната си част нещата се повтарят с годините – на върха все още се качват от вечерта хора, които посрещат утрото край огньовете в очакване и на останалите покорители. Над 300 човека е имало и днес там. Бил е и Стефан Софиянски, който не за първи път се изкачва и обикаля огньовете, за да се поздрави с хората. Забележителното тази година е и това, че за  празника имаше много външни хора, даже и от съседна Македония.
В последните две-три години, вместо до върха много хора отиват до поляните около хотел-ресторанта. Там кладят своите огньове и се почерпват за настъпващата пролет. По обяд идват и онези от върха, заедно с духовата музика и веселието вместо на площада става на тези поляни.
Дали няма да се наложи в следващите години финалът на тържествата да се измести на новото място.
Може би, ще го покаже времето, защото и традициите се променят. Важното е да се запази и спазва основното и най-същественото!  
Снимките са от центъра на града.