По повод унищожителното земетресение в страната на изгряващото слънце, разговаряме със Симеон Димитров. Той е записан по №1 в списъка на преподавателите по гражданска защита в страната. Неговият син Камен, на 40 години, живее в Япония от 15 години.

Г-н Димитров, чувате ли се със сина си? Какво Ви разказа той за земетресението?

Да, разговарях с Камен след земетресението. Поддържаме връзка по скайпа. Той и семейството му са добре. Предадох му, че от botevgrad.com са ме търсили за информация. Той каза следното: “Татко, предай на моите съграждани да не се вайкат от живота в България, защото няма по-страшно от това, което се случи в Япония. Ние, българите, трудно бихме могли да преодолеем силния шок от подобно драматично събитие, ще ни трябва и доста време да се справим с щетите.”.

В кой град живее синът Ви. Там усетено ли е земетресението?

Синът ми е единственият българин, който живее в град Отцу, който се намира на 20 км. от Киото. В Отцу живеят около 300 000 японци. Земетресението е станало в Североизточна Япония на около 300-360 км. от Токио и на около 800 км. от Отцу. Синът ми каза, че са усетели земетресението при тях, но няма разрушения. Градът се намира далече от океана. До Отцу има сладководно езеро – Бива, но то не представлява опасност за населеното място.
 
Как се озова синът Ви в Япония?

Беше в 7-8 клас, когато се запозна с група японци, които работеха по това време в завод “Микроелектроника”. Срещнали се случайно на спортните площадки при залата. Японците били седем на брой и го поканили да се присъедини към тях, за да направят два отбора за футбол на малки вратички. Единият от тях дори подарил на Камен чисто нови маратонки. Спомням, че след това му се скарах, че е приел подаръка. Камен беше студент в трети курс в Спортната академия, когато получи покана от единия японец да му гостува. Със съпругата ми не го пуснахме. Посъветвахме го да си завърши образованието и тогава да пътува до Япония. По време на следването Камен учеше японски език, но при един не толкова добър учител. Синът ми замина, след като завърши. По време на пребиваването си Япония се запознава с бъдещата си съпруга Матчито. Първо си гостуваха един на друг. Отношенията им се задълбочиха и така се стигна до сватба. Родиха им се две деца. В момента внукът ми е в седми клас, а внучката – в трети. Първоначално семейството на сина ми живееше в Киото, а след това си купи собствена къща в Отцу. Камен работи във фирма, която произвежда електроника за Панасоник и Мазда. Преди това премина специално обучение.

Вие гостували ли сте на сина си в Япония?

Три пъти сме били със съпругата ми в Япония. По време на пребиваването ни там имаше земетресения, но по-леки. Въпреки че съм преподавател по гражданска защита и знам как да реагирам в подобни ситуации, трябва да призная, че се стреснах малко. Моите наблюдения са, че ние, българите, се паникьосваме при земетресения. Японците успяват да запазят спокойствие. Те са добре информирани и обучени как трябва да постъпят при подобни бедствия.
Много съжалявам за това, което се случи в Япония. Жалко е, че има човешки жертви. Иначе щетите ще бъдат възстановени, и то за кратко време. Япония има необходимите ресурси да се справи с положението. Японците са работохолици, дисциплинирани, отговорни и организирани хора. Имах възможност да се убедя лично в тези техни качества. Те обичат чужденците, които работят за тяхната страна. Моят син се е сприятелил с много японци. Сред тях е професор по медицина, който е автор на научни разработки в областта на заболяването Алцхаймер. Нарича се Като. Синът ми се запознал с него покрай една обява във вестник. Професорът си търсил учител по български език. Той знаел 7-8 езика, но имал желание да научи и български. Бях изумен от Като сан. Този човек беше прочел “Под Игото”, задаваше ми въпроси от рода: “Как е възможно в трите близки града Сопот, Карлово и Калофер да се родят тримата най-велики българи?”, интересуваше се от историята на България, слушаше сутрешната служба в Бачковския манастир без да помръдне. Заведох го и във Врачешкия манастир. Той много се зарадва, когато видя, че монахините използват конци от Киото при изработката на плащениците. По-късно им изпрати колет с такива конци.
В Япония много държат на чистотата на обществените места. Японците, които разхождат домашни любимци, носят със себе си мини лопатка и метла, за да почистят, ако кучето им се изходи на улицата. Има специални места за разделно събиране на всякакви отпадъци.
В Япония не можеш да изхвърлиш фас на улицата, защото се налагат солени глоби. Не знаеш коя камера те дебне в момента. Веднъж видях чужденец да изхвърля фас в зелена площ. Веднага го заобиколиха петима японци и не го пуснаха, докато не си вдигна фаса от земята. Друго, което ми е направило впечатление, е, че японците много уважават чужденците. Дадох път на един възрастен човек с бастун, а той ми се поклони три пъти и не помръдна, докато аз не минах преди него. Такива са японците – изключително скромни, възпитани и учтиви хора.    

Сн.:novini-te.com