Пресконференцията, посветена на подписването на договора между ЦСКА Москва и 24-годишния сръбки плеймейкър, предизвика огромен интерес сред репортерите в руската столица. В залата първо се появи президентът на ЦСКА Андрей Ватутин. След него вървеше скромно тъмнокос брадясал младеж, когото издаваше само тениската с емблемата на ЦСКА. Ако не бе тя, онези, които не познават Теодосич, може би нямаше да се досетят, че пред тях е най-добрият баскетболист на Европа за 2010 година. И, впрочем, победителят в европейските първенства във всички възможни възрасти при подрастващите.

Първо думата взе Ватутин, който често се усмихваше, пускаше шеги. И даже блесна с говоренето на сръбски - босът на армейците лично преведе няколко от първите изречения на Теодосич, с което предизвика бурно оживление и у аудиторията, и у самия баскетболист. Ще напомним, че наетият преди година от ЦСКА главен треньор Душко Вуйошевич не говореше нито руски, нито английски и видимо в хода на общуването с него Ватутин се е научил нелошо да разбира сръбската реч.

- Радващо е, че посещаемостта на пресконференцията е по-голяма от средната - каза президентът на червено-сините. - Надявам се това да не е свързано с факта, че днес си купих нова вратовръзка. Има и по-важен повод. Искам да поздравя нашите фенове с това, че в състава на ЦСКА се появи Милош Теодосич, чиито баскетболни възможности - уверен съм в това - са им известни не по-малко, отколкото на нас. Сега Милош се намира в такава възраст, в която може да се смята за зрял играч, и в същото време съхранява огромен потенциал за израстване.

С това, най-вероятно, нашата селекция може да се счита за завършена. Разбира се, предстои да се свърши грамадна работа за създаването на сплотен боеспособен колектив, за което ще е необходимо доста време. Ще бъде тежко, тъй като предсезонната си подготовка ЦСКА ще започне само с петима играчи от основния състав. Останалите, включително и Милош, ще бъдат заети в националните си отбори на европейското първенство. Но такава е участта на всички суперклубове, в които има много национали.

Интересна бе оценката на нашия главен треньор Йонас Казлаускас. Разговарях с него вчера и той - намирайки се в Литва, според мен на риболов - каза: "Направихме нелоша селекция." Не знам защо не каза "добра", може би в този момент рибата му се е изплъзнала от ръцете" (Смее се.)

 

- Вярна ли е появилата се тези дни информация за финансовата страна на контракта? Сръбските вестници твърдят, че за да се осъществи, ЦСКА ще заплати на Олимпиакос 1.3 милиона евро, а заплатата на самия Теодосич е 2.5 милиона долара годишно?

 

- Виаги харесвам да чета във вестниците цифрите, засягащи заплатите на играчите на ЦСКА. Ако те се съберат, то нашият клубен бюджет ще излезе най-вероятно два пъти по-голям от действителния. А за историята на преминаването ще ви разкажа откровено. Вярно е, че Милош имаше действащ контракт с Олимпиакос. И в него наистина съществуваше клауза, чспоред която за откупуването на играча от друг клуб трябва да бъдат преведени 1.3 милиона евро. Има обаче една много важна подробност. В течение на една седмица Олимпиакос можеше да изравни условията на личния договор на играча, предложени му от другия клуб, и по този начин да го запази в състава си. Една седмица обаче мина и гръцкият клуб ни уведоми, че няма да стори това.

По това време на трансферния пазар свободни агенти практически нямаше, особено що се отнася за плеймейкъри. Ние предполагахме, че в търсенето на добър гард ще ни тябва доста време. Най-напред се срещнахме с агента на Теодосич на Файнъл Фор на Евролигата в Барселона. Тогава Милош бе само един от кандидатите за ЦСКА и аз се радвам, че тази сделка се осъществи. Впрочем, определен тласък за това стана привличането на Ненад Кръстич. Буквално на другия ден след официалното представяне в Москва на дошлия от Бостън център нашият вицепрезидент Наталия Фураева получи от Кръстич SMS. Ненад й съобщил, че в момента е в Атина, видял се на някаква свадба с Милош, който му казал, че много иска да играе в ЦСКА. Ние внесохме това  пред съвета на клуба, и сега самият резултат от нашата работа (сочи към Теодосич) седи пред вас.

- За мен е голяма чест да се озова в такъвм силен клуб, какъвто е ЦСКА - каза на свой ред Теодосич. - Ще се постарая да оправдая оказаното ми високо доверие. Не обичам да говоря дълго и сега се чувствам малко не в свои води, повече ми харесва когато за мен говорят деййствията ми на площадката. Но въпреки това съм готов да отговоря на всякакви въпроси.

Още не успял да завърши изречението, нетърпелива дама го прекъсна с въпрос на английски:

Харесва ли ви в Русия и Москва?

- Не за първи път идвам в този град. Москва ми харесва. А руският и сръбският народ, ако не братя, то в крайна сметка са много близки по дух...

А какво тук ви хареса най-много от всичко?

- Най-много обичам ... баскетбола. (Смях в залата).

Това, че зедно с вас на игралното поле ще бъде вашият съиграч в нацоналния тим Ненад Кръстич, ще ви помогне ли? Вероятно ще си подавате ксамо с него?

- Разбира се, присъствието на Кръстич ще ми помогне по-лесно да се адаптирам в новия колектив. Но ЦСКА е преди всичко отбор, пред който стои задачата да спечели този сезон три турнира. Ние с Ненад действително сме големи приятели, но това в никакъв случай няма да се отрази на останалите играчи.

В Гърция, където играехте досега, има финансова криза. Във връзка с това навярно сте имали много предложения от други клубове. Колко трудно бе да изберете ЦСКА?

- Доста лесно бе. Аз симпатизирах на ЦСКА още когато начело на отбора бе Дуда (настоящият наставник на Олимпиакос и на националния тим на Сърбия). И даже лично присъствах на мачовете от Файнъл Фор на Евролигата в Тел Авив (през 2004-та, когато Теодосич е бил едва 17-годишен). Тогава ЦСКА не можа да спечели лигата. Освен от Ивкович, получих иформация и от съотборика ми в Олимпиакос Теодорас Папалукас, който няколко години игра за армейците. Така че обмислих всичко както трябва, обсъдих с близките си и реших.

А с кого се съветвахте?

- С родителите ми и с моя брат. Окончателното решение взех сам, но семейството ми се съгласи, че в така създалата се ситуация това е оптималният вариант..

Широко известо е колко топло към вас се отнася Душан Ивкович. Какво ви каза той?

- Напълно ме подкрепи и ми пожела успех. Едва ли се очакваше нещо друго, като се има предвид колко много означава Дуда за моето развитие. Разделихме се топло. Впрочем самият той се съгласи, че в дадения момент преминаването ми в ЦСКА е най-доброто продължение на кариерата ми.

Засега не сте семеен. Може би ще станете такъв в Русия? И какво мислите за тукашните момичета?

- Те са симпатични. Но лично за мен най-красиви са сръбкините.

Какъв сте в живота извън баскетбола?

- Този въпрос би следвало да зададете на други хора, но той в крайна сметка е доста не място. Действително, на площадката и извън нея - това са две различни личости. Виждали сте и сами, че по време на игра понякога върша глупости, които не би трябвало да правя. Извън очертанията на паркета съм значитено по-спокоен.

Разсазаха ни историята с SMS-а от Кръстич. Истина ли е това?

- Действително се видяхме в Атина. Аз много ценя Ненад като добър приятел и страхотен човек. Поговорихме и в резултат на този разговор се сбъднаха наведнъж две мои желания - да играя в ЦСКА и да бъда в един отбор с Кръстич.

-Отдавна ли се познавате?

- Може би като време не толкова дълго - само четири години. Но ние сме много близки по дух. Не минава и ден, без да се чуем. Когато ни повикат в националния отбор на Сърбия, живеем в една стая.

Не искахте ли да кажете по-скоро "близки по боен дух"? Особено като се вземе предвид миналогодишният епизод на турнира в Атина? (Ще припомним, че в последните минути на мача с Гърция Теодосич стана инициатор на конфликта, който прерасна в масов побой и завърши с това, че Кръстич хвърли метален стол по Йоанис Бурусис)

- Това бе само един от онези епизоди, за които ви казах преди няколко минути (Усмихва се). Наистина постъпката ми не бе красива и съвсем не ми се иска много-много да се връщам към тази история. Но трябва да отбележа, че всичко това бе само върхът на айсберга. На практика този побой бе предшестван от определени събития, за които не бих искал да говоря.

Поледващите действия на Кръстич са били опит да ви защити?

- (С усмивка). Ненад просто демонстрира колко добри приятели сме.

Това лято Олимпиакос, и частност Бурусис, се оказаха замесени в някаква тъмна история с допинга и мафията. Вас това засяга ли ви?

- С Бурусис бях няколко години в един отбор и за него не мога да кажа нищо лошо. Той е страхотен човек и не бих искал да коментирам нещата около него. Ще кажа само, че разбирам колко му е тежко в момента.

Днес доста говорехте за Ивкович. Какво може да кажете за своя нов клубен треньор Йонас Казлаускас?

- Засега не съм разговарял с него, но съвсем скоро ще се чуем по телефона. За опита и треньорския стил на Казлаускас знам от плеймейкъра на Олимпиакос Василис Спанулис, който игра при него, докато Казлаускас бе начело на отбора. Научих за него и от съвместната си работа в Олимпиакос от Янис Сферопулос, който помагаше на Казлаускас в гръцкия клуб, а сега ще му бъде асистент и в ЦСКА.

Спанулис, когото споменахте, преди време си навлече гневът на феновете на Панатинайкос, преминавайки в лагера на най-злия им враг - Олимпиакос. А как привържениците на "червените" ще се отнесат към преминаването ви в ЦСКА?

- Гръцките фенове действително са доста особени. Това почти не може да се види по телевизията - трябва да го усетиш със собствената си кожа. Що се отнася за Олимпиакос, аз изкарах в този клуб четири прекрасни години, но сега моят дом е ЦСКА. В Гърция към това се отнесоха с разбиране, и никой не ме замери с камъни за това.

Случвало се е суперзвезди, преминали в ЦСКА, на не могат да свикнат с новия им и постепенно да затихват. Какво е нужно да се направи, за да не стане това с вас?

- Първо, не се считам за суперзвезда, макар да продължавам са се стремя да се превърна в такава. А колкото за възлаганите ми големи очаквания - ще се постарая да ги оправдая. Но ще кажа, че няма да свикна да играя под натиск.

Кой югославски баскетболист според вас е най-добър за всички времена?

- Винаги съм се колебал между Предраг Данилович и Деян Бодирога. Но все още не мога да направя избора.

А кой е най-добрият руски баскетболист за всички времена?

- (Пауза). Не може ли да ми задавате по-простички въпроси? Пощадете ме, тази сутрин се събудих в 7 часа.

Вярно ли е, че сте голям поклоник на казината и на игрите на карти?

- Не. Карти въобще не играя. Виж, баскетбол - това е друга работа.

Знаете ли вече кой ще ви бъде конкурент за мястото на плеймейкър в ЦСКА?

- Миналия сезон това бе Биков, но той напусна. Познавам Гордън. А кой е вторият ... Трябва да помисля...

Понкрашов.

- А, да, той се върна! Благодаря ви.

Снимка и текст: sport-express.ru