От тези наши полу-футболисти в този полу-мач срещу Англия изцяло ясно стана само едно - България няма играчи за национален отбор
Странен мач се оказа този с Англия. Уж казват, че срещу големите отбори можело само да спечелиш... Беше ясно, даже и на онези с диагноза "оптимист", че нашите със сигурност ще падат от Англия тази вечер. Мачът на "Васил Левски" трябваше само да изясни с колко. Никой обаче не очакваше, че ще загубим чак толкова много днес, а пък в цифри само с 0:3. Можеше да паднем и пак да спечелим от битката с Англия. А ние хем паднахме, хем загубихме всичко. Мачкаха ни, газиха ни, малтретираха ни, биха ни..., а пък само с 3:0 и то за половин мач. Нито ни убиха, нито оцеляхме. Излязохме ни живи, ни умрели от мача. И не знаем къде сме. А полу-работите в живота са най-тежката карма... 

От тези наши полу-футболисти в този полу-мач срещу Англия изцяло ясно стана само едно - България няма играчи за национален отбор. Има упоени мишки. Опитни бели мишки със зелени гащи. Английският експеримент на "Васил Левски" тази вечер не беше нито успешен, нито неуспешен. Не беше успешен, защото не можа да определи какво се случва в главите на тези изродени твари, та се е изтрило чувството им за чест, гордост и къде е отишло достойнството им. Успешен беше, защото ни показа, че тези повредени същества за нищо не стават! Всъщност, може би не съвсем за нищо. Но със сигурност не стават за националния екип. Не ги бива да са лицето на футболна България. Нямат никаква стойност, защото са полу-мъже, полу-българи, полу-футболисти и цели лекета.

Имат акъл да се обиждат, но нямат да се срамуват. Колко изтръпнал трябва да си, за да преживееш такова унижение като днешното и да го приемеш с равнодушие и непукизъм? Грехота е толкова безотговорно да се изгавриш с честта и достойнството на родината си! Да паднеш от Англия не е срамно. Дали Рууни и компания ще те бият с 1:0, 3:0 или 5:0 - все тая, ако си оголил зъби срещу тях на терена. Кой ще те съди, ако си изплюл сърцето си на тревата, но са ти взели трите точки? Ще си позволи ли някой да те закове на стената на срама, когато си му показал, че си искал повече от всичко тая пуста победа, ама са ти я взели защото са по-добри? А може ли някой да каже как се уважава безхарактерно мекотело, за което не съществуват ценности? Как да оправдаем загуба, било то от Англия, на 11 предмета, неспособни да допуснат през тях да мине онзи ток, произведен от 25 000 души на стадиона, развяващи трикольора и пеещи с цяло гърло химна? Тези и на електрическия стол да ги сложиш, няма да ги разтърси токът. Защото не чувстват, не горят, не обичат играта. Не са Стоичков, не са Сираков. Не умеят да усещат като тях. И никога няма нито да бъдат, нито да тръпнат! Футболистите на Матеус са дървени човечета. Две дузини произведения на Джепето с растящи всеки мач носове заради лъжата, че са футболисти...

Снимка: netinfo.bg