“Горд съм с този отбор!”, изстреля през разочарованието си Росен Барчовски. Треньорът поведе във вторник баскетболистите си на 10-часов път към дома от Литва, където България направи много силно представяне на Евро 2011. Гордостта и задоволството от играта срещу сили като Русия и Словения, от двете победи над Грузия и Белгия се сливаха с мъката, че не стигнаха 4 точки. Бихме грузинците с 10 т. разлика, а трябваха 14 за класиране в следващата фаза. Последната надежда угасна в понеделник вечер, когато Белгия загуби с вяла и немотивирана игра от Украйна с 61:74. И двата отбора бяха отпаднали от битката, но украинците се хвърлиха с повече хъс и спечелиха.

“Разочарован съм от резултата в този двубой - призна Барчовски от летището във Вилнюс. - Но е обяснимо, защото украинците са водени от светилото Майк Фратело, от треньори с репутация в НБА. Те дойдоха на първенството с голяма кошница и силен отбор, не могат да си позволят да не оставят диря. Затова бяха по-мотивирани и победиха в този мач, а ние отпаднахме.”

Националният селекционер въздъхва тежко при мисълта за започващите в сряда битки от следващия етап. “Ще гледам с мъка групата, в която трябваше да идем ние - с Финландия и Македония, отбори, които са напълно по възможностите ни. Ние бяхме готови за нещо голямо на това първенство. Усещах го, още го усещам. Можеше да стигнем далеч, но такъв е животът. Толкова болка съм изтърпял в баскетбола, ще преживея и това.”

Барчовски знае колко важно е да се използва ефектът от силното представяне в надграждане и инвестиции за развитието на баскетбола. “Важно е да има позитивизъм. Най-вече обаче трябва да популяризираме спорта. Имаме нужда от пари, спонсори, условия и държавна политика. Сега в Литва организацията бе отлична за нашия отбор, за което благодаря на федерацията и спортното министерство”, анализира треньорът, постигнал първата ни победа на европейско от 22 г.

“Заместник-министърът на спорта Иван Ценов (б. а. - самият той бивш баскетболист) се обади да ми честити успеха над Белгия - разказа Барчовски. - Той ми припомни, че през 1989-а (б.а. - когато за последно се радваме на такъв форум с успех над Холандия) треньор бе покойният Кирил Семов. Аз бях още състезател, но не бях национал. Помня онзи мач.”

А трябва ли да съжаляваме, че направихме страхотни игри срещу фаворитите Словения и Русия, но направихме най-слабия си мач срещу Украйна? Дали не трябваше да пазим сили?

“Не сме компютри да изчисляваме - категорично отхвърли тезата треньорът. - А и ние направихме спада с Украйна след най-дългата си почивка на първенството - цели 48 часа след мача с Белгия. Когато играехме всеки ден, бяхме по-добри. Не можеш да кажеш на един спортист да се пести в някой мач, няма как да стане. Русия ни бе разбила с 37 точки месец преди турнира, как така няма да имаме мотивация да се хвърлим срещу тях?! Освен това всеки отбор на европейското направи поне по един слаб мач. Дори шампионът Испания!”

“От България отборът тръгна сред скептицизъм, направо ни бяха отписали - спомня си националният селекционер. - В рейтингите на отборите ние бяхме номер 40 в Европа. Връщаме се като номер 13, а останахме съвсем близо от топ 12. Вярвах в близнаците Калоян и Деян Иванови, към тях имаше най-голям песимизъм и критики. Те се представиха отлично. Реално мислех за една победа в групата, но знаех, че е напълно възможно да не спечелим и нито един мач. Горд съм, връщаме се с вдигнати глави.”

Баскетболните хора у нас изживяха голяма драма преди 6 месеца със смъртта на тогавашния шеф на федерацията Михаил Михов. “Още не можем да се отърсим - призна Барчовски. - Чисто човешки беше голям шок, той ми беше близък приятел. А и за спорта ни - той буташе баскетбола да е по-напред, отколкото е реално възможно на този етап. След смъртта му имаме огромни проблеми с организация, финансиране, с всичко. Много ми се иска да е тук и да види играта ни, но съм сигурен, че е гледал някъде от горе. И се е гордял с нас!”.

Вестник Труд