Няма полицай в Ботевград, който да не познава 14-годишния Петърчо. Славата му се носи из цяло Софийско. Малък е, трудно чете, но е на"ти" със занаята на крадците, в който го посветили двама приятели от махалата.
За последните 3 години Пепи е хващан десетки пъти в кражби. Не всички са вписани в досието му. Има хора, които не се оплакват в участъка, когато Петърчо е гепил нещо дребно - било от милост или за да си нямат разправии. В досието си той има 30 кражби, каза служител на МВР. Последният път полицаите го спипали с 40 лв., скрити в чорапа.
"Пак ли бе, Петре! Нали обеща, че повече няма да крадеш", смъмрил го полицай. Детето взело парите от компютърен клуб в града. Вмъкнало се посред бял ден, издебнало собственика, пресегнало се и бръкнало в касата. По-късно онзи я проверил, обадил се на тел. 112 и полицаите заловили крадеца.
Петърчо кривнал от пътя покрай 16-годишния Васко Манх Нгуен, чийто баща е виетнамец, и 15-годишния Коста Бенчев. Миналата година обаче групата им се разпаднала, тъй като единият бил пратен в интернат чак в Източна България, обяснява шефът на РПУ в Ботевград Христо Христов.
Петърчо живее с роднини далече от баща си и майка си. Баща му Ангел Христов е в затвора - излежава 17-годишна присъда за убийство.
През февруари 2008 г. от София изчезнал Кольо Иванов, с когото Ангел се познавал от 7 г. Близките му отишли в Трето районно и обяснили, че 63-годишният мъж не се е прибрал. Притеснявали се да не е пострадал. Истината се оказала по-страшна - Кольо бил убит и заровен. На 22 февруари той бил нападнат на улицата в Ботевград.
Убиецът го халосал няколко пъти с дърво и го удушил със сизал. Пребъркал джобовете му и взел 1000 лв. и мобилен телефон. После натикал трупа в багажника на колата "Деу Рейсър", с която Кольо пристигнал в града. Заровил го на сметище край село Врачеш. За да прикрие прясно изровената пръст, нахвърлял отгоре парчета плат. По-късно продал колата за 800 лв.
През марткрай софийското село Горни Богров полицаите задържали за убийството бащата на Петърчо, който тогава бил на 43 г. Намерили у него телефона на жертвата. Преди това засекли колата на Кольо в София. Карал я ром от Филиповци, който казал, че я е купил изгодно, и насочил полицаите към продавача.
Ангел отричал да има нещо общо със смъртта на Кольо. Пратили го на детектор на лъжата, разпитвали го и накрая той признал. Посочил къде е заровил трупа, както и кофата за смет, в която хвърлил документите на жертвата.
Първоначалната версия била, че Кольо е убит заради пари. Ангел видял, че има пачка в джоба си, докато двамата били в кафене в Ботевград. Според местните полицаи обаче истинската причина за убийството била, че Ангел е ревнувал жена си Калинка. Усъмнил се, че Кольо я задиря. Разбрал, че е ходил при нея и че дори е подарил мечета на децата.
Калинка навремето се трудела край магистралите, сега работи в Германия. Връщала се през няколко месеца при семейството си, но в останалото време пращала пари. Всяко лято тя си е в Ботевград и тогава Петърчо спира да краде.
"Тя не го пуска никъде, контролира го, а и той я слуша", обясни полицейски инспектор. Но като я няма, детето остава на грижите на баба си и двамата вуйчовци. Спи ту при единия, ту при другия и затова не могат да му хванат края.
Пепи учил допреди 2 години, но зарязал училището. Има двама братя, но те не създават проблеми на полицията. Единият - Божидар, е на 10 г., а Лъчезар е на 11 г.
Петърчо си има 5 прякора, най-известните са Яйчо и Лапача.
Според едни му викали Яйцето, защото много обичал яйца. Други пък казват, че в това няма нищо вярно, прякорът идвал от формата на главата. От детската банда Петър бил най-дребен и чевръст и това му помагало да се промъква, където пожелае, лесно и незабелязано. Васко пък бил най-техничният - всичко му идвало отръки, особено да поправя разни неща. Той и Коста побутвали Петърчо напред, защото е най-малък.
Момчето е хващано да краде пари от магазини. Най-голямата му плячка е 520 лв. от павилион за банички и сладки.
Задигал е храни и джиесеми. Сам или с приятели прибрал 10-ина велосипеда от чужди дворове. "Като ги вземат, с другарите му ги карат малко и после ги продават за 5-10 лв. Веднъж задигнаха три накуп", разказва полицай.
Петърчо може да се похвали и с цяла серия кражби на части от коли - на автокасетофон, тонколони, телефон и др. Къщи обаче не обира. Като го хванат, не издава аверите. Признава си: "Трябваха ми пари", "Гладен бях". За разлика от другите деца в махалата обаче не ходи опърпан, облечен е добре. Все обещава, че вече няма да краде.
"Децата, които хващаме, са големи психолози, знаят как да умилостивят човека или да си поискат нещо", разказва оперативен работник, който от 4 години работи с малките крадци.
"В управлението Петърчо слуша, на всичко се съгласява. Като му говоря и го наставлявам, казва: За последен път ще ме видите тука, г-н Андреев. И така до следващия път", каза инспекторът от Детската педагогическа стая Петко Андреев. Според него обаче тази година кражбите на Петърчо намалели. Хлапакът почнал да помага на вуйчо си по строежите, чистел отпадъци по дворове и мазета. "Видя, че може да изкарва по някой лев и без да краде.
Веднъж се похвали: "Тук изкарвам по 10 лв., стигат ми. Майка ми праща пари от Германия", разказва Андреев. Според инспекторите и психолозите децата крадат не от безизходица и недоимък, а защото не са ангажирани и им липсва внимание. "Когато има какво да вършат и да се забавляват, няма ядове. Оставиш ли ги на произвола на съдбата - има", обяснява Андреев.
Близките на Петърчо не позволяват журналисти да говорят с него. Те смятат, че кражбите му са дребни и не са голям проблем. Но след 30 март, когато Петърчо навършил 14 години, той вече е подсъден и го грозят дела. Повдигнато му е и първото обвинение - за кражба на джиесем. Делото вече е в съда, но не е насрочено. По-рано законът не го ловил, водели го на отчет от 4 август 2008 г. Хващали го и го пускали, защото до 14 г. децата у нас не носят наказателна отговорност. Преписките срещу тях се прекратяват и материалите отиват в комисията за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни. Детето остава под контрола на обществен възпитател.
Най-големият страх на Петърчо сега е да не го пратят в интернат. Разбрал е, че там "не е хубаво". Ходил веднъж при приятели във възпитателното училище в Завет, Разградско. Разбрал, че ще бъде отделен от близките и приятелите си, че ще го следят какво прави, ще го карат да учи и да се труди. Един от приятелите му вече има условна присъда. Ако пак сгафи, отива в затвора. Петърчо знае как изглеждат стените там, ходил е на свиждане на баща си. Не иска да говори за него, нито за убийството. Чака мама Калинка да се върне. Момчето не мрази полицаите, даже ги харесва, защото те често му купуват банички и сокчета. "И аз ще стана полицай!", уверявал ги той всеки път, когато се озовавал в участъка.
СВЕТЛАНА ЙОРДАНОВА, “24 часа”