В погледа към отминалата вече преди почти 40 дни 2007 г. остава знаменателното събитие на 24 юли, когато българските медици и палестинският им колега се върнаха в България след почти 8 години и половина в либийските затвори.

То остава с радостта от прегръдките на близките на изстрадалите хора, от сълзите на щастие, от одухотворените лъчезарни лица на Бенита Фереро-Валднер и Сесилия бивша Саркози и първа дама на Франция. Това беше и събитие, което се чакаше с години и беше от много малкото в достигането му по пътя на страданието, дипломацията, протестите обедини всички българи. И то ще се запомни. Ще се изпишат още мемоарни книги с изказани и недоизказани истини и факти и все пак след време може би ще разберем целия път изминат в голготата на нашите сънародници и палестинеца, който избра България, защото тя застана зад него в битката му за живот и справедливост.

Но остава този 9 февруари, датата, когато с отвличането на медиците ни в Либия започва нечовешкото им изпитание. Те вече близо седем месеца са на свобода в родината си, след като осем и половина години бяха в затворите на Джамахирията.

На 9 февруари 1999 г. в Бенгази са арестувани 23-ма български граждани. По-късно 17 от тях са освободени. Останалите шестима българи - медицинските сестри Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка и Снежана Димитрова и д-р Здравко Георгиев, както и палестинският лекар Ашраф ал Хаджудж са обвинени в умишлено заразяване със СПИН на над 400 либийски деца.

Срещу българските медици са повдигнати и други обвинения, сред които са: прелюбодеяние, валутна търговия, производство, разпространение и употреба на алкохол. Обвиненията към българите са повдигнати година по-късно - на 7 февруари 2000 г. Медиците ни минаха през ада, като получиха няколко пъти смъртни присъди - за пръв път на 16 юни 2001 г. прокуратурата в Триполи иска смъртни присъди срещу сънародниците ни.

След многократно отлагане на делото и връщането му за доразследване, на заседанието си от 6 май 2004 г., Либийският Наказателен съд постановява смърт чрез разстрел на петте български медицински сестри и палестинския лекар Ашраф. Д-р Здравко Георгиев е осъден на 4 години затвор за валутни престъпления. Така той е освободен, тъй като от времето на арестуването му са изтекли повече от 5 години.

На 19 декември 2006 г. съдът в Бенгази осъжда за втори път на смърт медиците ни и палестинския гражданин тогава Ашраф ал Хаджудж. След обжалване на присъдите от българска страна и подновяване на делото смъртните присъди на петте български медицински сестри и палестинския лекар Ашраф са потвърдени отново на 11 юли 2007 г. На 24 юли 2007 г. след 8 години, 5 месеца и 15 дена от ареста им в Бенгази медиците се завърнаха в родината си.

Радушно посрещнати те преминаха през периода на еуфорията, след което повечето от тях се опитват да се върнат към нормалния ритъм на живот. Д-р Ашраф ал Хаджудж се ожени за българка. Кристияна и Нася започват да учат за бакалаври, Валя и Валентина се връщат към професията си. Те обаче изпитват недоволство от "голите обещания", както самите казват, дадени им от правителството.

Валентина Сирополу ще работи като медицинска сестра в Пазарджик, но среща пречки по пътя си. "Здравният министър Радослав Гайдарски и министърът на труда и социалната политика Емилия Масларова ни обещаха, че няма да имаме проблем със здравните и пенсионни осигуровки, възстановяването ни на правата на работа. Над шест месеца след като сме се завърнали нищо от тези обещания не се е случило, не искаме пари искаме да заживеем нормално", сподели Валентина Сирополу. Тя разказа, че е поканена да започне работа в две частни болници и в държавната в Пазарджик и възнамерява да се върне към професията си на детска медицинска сестра отново.

Сирополу допълни, че това е което може да прави, освен това средата и е позната и колегите се държат мило с нея. Валентина сподели, обаче че иска да посещава лекар и зъболекар нормално, както всички останали и за това е отишла в НСИ за да провери здравните си осигуровки, оказало се, че лицето е с прекъснати осигурителни права в периода 1.01.2000 г. - декември 2007 г. На 24 юли 2007 година след като се завърнахме в България ни обещаха, че ще бъдат уредени тези формалности, каза Валентина и допълни, че ако тя трябва да се занимае сама с тези формалности няма да й е лесно, тъй като няма понятие "от тази тежка бюрократична система".

Държавата трябваше да ни подпомогне, заяви Сирополу и допълни, че не е наясно дали в трудовата и книжка ще бъдат зачетени прекараните 8,5 години в затворите на Либия. Валентина каза, че адаптацията към свобода и свободен начин на живот не е лесна, но тя иска "да не лежи на никому на гърба" и за това е решила да започне отново да работи.

Иначе 9 февруари тя никога няма да го забрави, тогава отивала на нощно дежурство и още преди да влезе в СПИН отделението на болницата я извикал един от бъдещите - мъчители офицерът Джума Мишри в кабинета на директора на болницата. Последвало "отвличането" й, след което побоите с кабели, мъченията с ток, натискът за самопризнанията. В един доста дълъг период бяхме в ада, преминахме през него, завърнахме се в България обратно добре ни посрешнаха, минахме и периода на еуфорията, през който също неизбежно трябваше да преминем, но сега очаквам, че тези хора, до чиито кабинети се стига трудно да ни помогнат, за да се върнем към нормалния ритъм на живот, каза Валентина Сирополу.

Кристияна Вълчева и Нася Ненова пък от понеделник очакват да започнат обучението си като рехабилитатори. На 11 февруари очаквам, че заедно с Нася Ненова ще започнем обучението си по рехабилитация в учебното заведение "Филаретова". Пропуснали сме първия срок и ще държим допълнителни изпити, няма да имаме никакво време и ще трябва да наваксаме, сподели Кристияна. Тя не желае да работи като медицинска сестра. Решила е да учи рехабилитация, тъй като смята, че тази специалност има бъдеще.

Според нея тя трябва да е на ниво в професията си. Конкуренцията в София е голяма и тук никой не би правил компромиси в това отношение, пък и да биха направили, аз няма да желая да чуя нито една дума по посока на това, че не се справям, защото бих се отказала от професията си, каза Кристияна. Тя също подчерта липсата на здравни осигуровки. "Големите помощи" свършиха, макар че имаше много хора, които се снимаха с нас. Обещаваха ни и пенсии, но и това не получихме. Нашите заплати на медицински сестри са от 250 лева, някой от нас имат и здравословни проблеми и нищо зад гърба, така че пенсиите нямаше да са ни излишни, коментира Кристияна.

Тя не желае да се връща към датата 9 февруари, гледам нещата от всекидневието, назад не се обръщам, гледам напред, до един ден напред, доуточнява тя. Тогава, когато трябваше аз се сетих за всичко и го написах (б.ред. книгата й за преживяното в Либия).

"9 февруари за мен ще остане като ден на равносметка. Надявам се, че от 9 февруари сега занапред всичко ще бъде наред. Тази дата е като дата, която ще запомня обаче за цял живот. Няма да се връщам към професията на медицинска сестра, защото винаги ще я свързвам с това, което се случи, моят късмет не е бил в тази професия", каза Нася Ненова. По-перспективна е професията на рехабилитатор, освен това няма да се сблъскваме с тежко болни. Все още не мога да кажа, че окончателно съм се отърсила от преживяното.

Бяхме лишени от свободата, от свободната воля да вземаме решения и това и сега се отразява трудно вземам самостоятелно решение. Тези 8,5 години в затвора ще ни останат като белег, който ние ще си го носим, допълни Нася. Тя не желае засега да живее в Сливен, тъй като той й навява тъга за всичко пропуснато през тези години, докато в София и е по-весело и животът не я притиска така.

Д-р Здравко Георгиев няма също да се връща към старата си професия, той също остава недоволен от "голите обещания". Ясно е, че не се осигуриха здравните осигуровки, които бяха обещани. Ние няма да съдим държавата, защото това си е нашата държава. Минаха седем месеца и всички обещания се забравиха. Между нас има и хора, които не са добре със здравето. Ние искахме да имаме някаква сигурност, като пенсиите, които ни бяха обещали например. Ще искаме среща с премиера Сергей Станишев и министърът на труда и социалната политика Емилия Масларова. За сега няма да се връщам към лекарската професия и ще си търся другаде работа, каза Здравко.

Работа в Бяла Слатина започна и Валентина Червеняшка, която се завърна в детското отделение на местната болница, макар, че е имала предложения да работи и в МВР болница и в болница "Лозенец".
9 февруари е тежък ден за всички тях, но той е и напомняне за всички, които в тези години не само съпреживяваха участта им, но и обещаваха.