България е бедна на полезни изкопаеми. Затова правителството е принудено да търси всякакви начини да избави народа от глад и мизерия. Само преди няколко дни премиерът Бойко Борисов обяви нов приоритет в бъдещото развитие на България - работа върху “резервните части на човека”.
“Ние трябва да се опитаме да направим нещо в иновациите, в новите технологии. Виждам България да направи своя пробив, тъй като има изключително добри специалисти в тази област. Да, малко са, но с помощ от държавата, помощ от всички нас... Какво е бъдещето? Бъдещето е резервните части на човека. Това е бъдещето. Вече знаете, че на много места от стволови клетки, да, не могат да направят цяла ръка, но от стволова клетка произвеждат яйцеклетка. Ако ние тук се съсредоточим, като държава имаме страхотни специалисти в тази област, може да заявим един приоритет за в бъдеще, който да е много иновативен за света.” Това заяви Борисов от парламентарната трибуна.
Колкото и да е иновативен, българският премиер е показвал многократно на народа си, че знае добре откъде идват хлябът и храната на масата.
В началото на годината имаше рязък скок на няколко вида зеленчуци. Тогава картофите стигнаха цени, близки до тези на шунката. Борисов запази хладнокръвие и обясни в прав текст на хората да не се вайкат, а да се захващат и да си посадят картофи. Така щяло да им бъде евтино и вкусно, защото си е тяхно производство. Веднага из интернет пространството се появиха зевзеци, които критикуваха правителството, че не е помислило как може да се копаят картофи пред панелните блокове.
Борисов обаче не спира да изненадва народа с идеи как да забогатее.
Негови информатори от животновъдния бранш му свели до знание един сериозен и легитимен начин за натрупване на много пари - чрез отглеждане на овце. И премиерът призова останалите без работа да не се вайкат, а да хващат гегата и да започнат да отглеждат овце. Според неговите информатори овчарите не могат да успеят да произведат толкова агнета, че да задоволят търсенето на вътрешния и външния пазар.
Спомняте си по времето на развития социализъм, че хилядите кошари в страната пращяха от стока, а в магазините нямаше и едно агнешко копито. Всичко се изнасяше за чужбина, а абревиатурата на международните камиони ТИР беше преведена като “Тошо (Тодор Живков - б. р.) изнася родината”.
Премиерът както винаги е прав. Наистина има търсене на български агнета. Но се оказа, че няма как да бъдат произведени. Хем хората да печелят, хем стоката да е нахранена и отчувана.
В подножието на Ржана планина, на 60-ина километра от центъра на София, блеят малко над 600 овце. Те живеят задружно и преживят в кошарата си в село Рашково, на 20 км от Ботевград.
По обяд овците се разхождат по поляните на селото и гордо показват пластмасовите си жълти маркировки, които ги правят легитимни поданици на земеделското министерство. Овците може да се каже, че са европейски, защото получават и така желаната субсидия от Европейския съюз.
“Богат съм аз. Що да не съм богат? Като пестиш, си богат. Още малко ми трябва да си събера 1500 лв. и да си купя къща на село”, споделя 24-годишният овчар Антон. Той работи от няколко месеца в овцефермата на село Рашково. Антон е овчар и получава заплата 500 лв. Управителката на фермата Маргарита Тодорова го осигурява върху цялата сума и той има всички права, за да ползва здравните услуги на селския лекар. Антон живее с жена си и детето си в овцефермата заедно с още едно семейство.
“Премиерът може и да е прав за себе си, но е добре да се запознае с реалностите. Нашата ферма е от 7 години.Всяка година гледаме да сме на нулата. За печалби изобщо не може да се говори. Бизнесменът, който инвестира във фермата, вече толкова много се е изнервил, че не зная какво мога да му обещая. Проблемът идва от това, че когато започнахме, имаше повече очаквания. Смятахме, че ще има повече субсидии”, казва управителката Маргарита Тодорова. Тя е една от добрите фермерки, членува в различни организации и е търсена от колегите си за съвети.
Според нея животновъдството, и специално овцевъдството, в България винаги е било дотирано от държавата. По време на социализма са били преливани средства от печелившия сектор растениевъдство към отглеждането на животните. И не е срамно в министерството на земеделието отново да заговорят за планово стопанство, тъй като за тези дейности е необходимо да се знае какво се прави за години напред. “Субсидията за тази година на глава животно е до 27 лв. Не се знае колко може да получиш, но със сигурност тези пари няма как да ти стигнат”, казва Тодорова.
Фермерката непрекъснато смята за колко храна за животните ще стигнат парите. Според овчарите едно животно не може да издържи повече от един ден без храна - умира. Не е като човек да може да изкара и месец. В момента в овцефермата са напрегнати, тъй като очакват през декември животните да започнат да раждат.
“Аз се занимавам с паша на животни още от малък, но сега за първи път ще израждам животните. Много ми е напрежение. Има майки, който като родят и бягат да се крият из стадото. Агънцето, ако не засуче до първия час, след като се е родило, ще умре. Цяла нощ ще се редуваме с Веселинчо да ги наблюдаваме”, споделя Антон. Той е щастлив, че като се родят агънцата ще води 9-месечната си дъщеря да си играе заедно с животните. Сигурен е, че тя ще проходи по-бързо, ако иска да тича с тях по поляните за паша.
Наистина звучи много клиширано, но ние с колегите се занимаваме с овцевъдство и изобщо с животновъдството, защото имаме любов към животните, казва Маргарита Тодорова. Според нея единственият изход за бранша е държавата да намери механизми за по-високи субсидии. Иначе няма как да се правят печалби от износ на агнета.
Митът за каракачанина, който отглежда сам 2000 овце и е най-богатият човек на света, явно още е жив. Но в кошарите на Рашково вярват единствено на субсидиите, които трябва да дойдат от държават