70-годишен юбилей отпразнува Иван Гълъбов, един от първите журналисти на „Ботевградски пламък”. Той получи поздравителен адрес от литературен клуб „Стамен Панчев”, в който членува от самото му създаване. С малко носталгия по изминалото време си спомня първите сбирки на местни творци в старата читалищна сграда до часовниковата кула. „Голяма заслуга за създаване на организацията има учителката по български език и литература Невена Василева, която вече не е сред нас. Тя насърчаваше и подкрепяше първите поетични стъпки на младите творци”, разказва Иван Гълъбов. Съвсем не са избледнели и неговите спомени от дългогодишната му работа в редакцията на „Ботевградски пламък”. С противоречиви чувства на гордост и малко огорчение разказа историята около написването и публикуването на разказа си за Гаврил Брънчев, сподвижник на Левски от Орхание и диарбекирски заточеник.
„В цялата страна се подготвяха прояви по повод 1300 години от създаването на Българската държава. Редакционният екип на „Ботевградски пламък” реши да излезе с публикация за Гаврил Брънчев. Успяхме да се доберем до тефтера му. Предостави ми го внучка на поборника, която идваше при своя приятелка в Ботевград. Започнах да разчитам написаното с помощта на лупа. На места мислите на Брънчев бяха прекъснати. Трябваше аз да ги довърша. Така се бях вживял в тази роля, че се получи един наистина добър разказ. Той беше публикуван в „Ботевградски пламък”. По-късно излезе и в един национален вестник. Но за мое огорчение, под разказа стоеше името на популярен български историк. Поисках обяснение, но получих следния отговор: „Няма как. Решението е на партията.”.
Много са интересните моменти от творческата биография на Иван Гълъбов. Желанието му е да ги опише в роман за живота си. „Все не ми стига време да започна книгата, но скоро и това ще стане”, обещава си той.
На въпроса какво най-много го радва и от какво се възмущава днес, той отговори така: „Възмущава ме непочтеността между приятелите, да не говорим, че тя често се среща между непознати. За мен непочтеност е експлоатацията и унижението, на което е подложен обикновеният човек. Това е жестоко! Аз лично не съм уморен от труд, а от унижение и често пъти съм „изливал” болката си в стихове. В София видях научен работник, който познавам, да рови в контейнер за боклук. Това не е ли унижение?! 
А за радостта ще кажа - тя е над всички лошотии. Радост е здравето, добрите взаимоотношения между хората, които днес липсват. Като че ли сме стигнало дъното на духовното пространство. Човещината отдавна е забравена, има само оцеляване, човешки егоизъм, злоба. Душите ни са изкривени, за съжаление. Може би недоимъкът „изяжда” доброто, което е заложено у всеки човек.
Другото, което ме радва, са моите внучета. Единият ми внук студент в чужбина. Това ме изпълва с гордост. Радват ме и успехите на децата ми.”.
Иван Гълъбов е роден в гр. Драма, Беломорска Тракия. Останал рано сирак, той се установява в Павликени, а през 1963 год. създава семейство в Ботевград. Както сам казва, в двата града открива „своя светилник на младостта в старостта”. Едновременно работи и учи. Завършва българска филология във ВТУ „Св.св.Кирил и Методий”. Пише стихове, публицистика, статии, които намират място не само в местния, а и в националния печат. Работи дълги години в „Ботевградски пламък” и пише за „Софийска правда”. Негови стихове четем в сборниците „Будни огнища” и „Градът с името на Ботев”.
Иван Гълъбов е член на Литературен клуб „Стамен Панчев” и на Сдружението на литературните творци от Ботевград, Етрополе и Правец. Името му фигурира в справочника „Кой кой е” за най-изявените български творци.
 
Публикуваме откъс от стихотворението „Възраст” на Иван Гълъбов:

Аз мръквам
в хладнината на деня.
С криле на лястовица пърха
мойта песен в старостта.

В късна есен
и в надеждна пролет
вярата ми в полет тръпне
с порива на младостта

Аз мръквам
в светлината на деня,
с хляба изначален
от древността…

Сн.: Исторически музей - Ботевград