По различното тази година от повтарящия се с години етрополски ритуал „Пеене на пръстените” е мястото, където беше изпълнен – до Зольовата чешма. Възрастни хора твърдят, че той се е провеждал много отдавна и много години на това място. Защото едно от изискванията на този ритуал е да се провежда до изворна вода. Вчера водата от чешмата не течеше, но това са подробности, важното е вярването в същността на ритуала. Защото, в днешни дни на останалите ни от години традиции се гледа повече като на нещо, което е правено и трябва да се пренася през поколенията. Нашите баби и дядовци и техните баби и дядовци преди това наистина са вярвали в тези неща, които са правили.
Всичко останало си е същото – провежда се в два дни, на 13 и 14 януари, наричанията и песните, предавани от поколение на поколение са същите.
И вчера началото започна с Младежката духова музика, която създаваше предварително приповдигнатото празнично настроение преди да започнат главните изпълнители на ритуала.
Женската вокална група за изворен фолклор и Детската вокална група за народно пеене започнаха с народна хороводна песен, изпълнена пред чешмата.
След изпълнението още на няколко песни, „кокорбашийката” подкани мало и голямо да пусне своя „нишан” – пръстенче, гривна или друг предмет в украсеното със здравец котле и да си вземат зрънце от житото за здраве и берекет.  Да го поставят довечера под възглавницата и каквото сънуват ще им се сбъдне.
Днес трябва да се види дали водата в котлето е замръзнала, по което се съди за това дали годината ще бъде здрава, честита и плодовита.