Всяка година в навечерието на 19 февруари Дружество “Орханиец” организира панихида в памет на Левски и поборниците от Орхание. На днешната служба в църквата „Свето Възнесение Господне” дойдоха ученици от ОУ „Н.Й.Вапцаров”, ръководството на Исторически музей – Ботевград, членове на дружеството, наследници на сподвижниците на Апостола, граждани. Те запалиха свещички в памет на Васил Левски и членовете на Орханийския революционен комитет /10 декември 1871 год./: Васил Петров, Гаврил Брънчов, Петко Николов, Божко Божилов, Велчо Шунтов, Петър Бояджията, Христо Гашевски, Ташо Шунтов, Васил Драганчовски, Васил Николов, Васил Бошаранов, Христо Колов, Мито Петков, Стоян Цагарски, Коцо Панчов, Велчо Стамболийски.
След смъртта на Дякона десет от орханийските съзаклятници са заточени в Диарбекир. Някои от тях не се завръщат в родния дом.

На панихидата присъства инж. Петко Павлов от Скравена. Той прочете стихотворението си „Панихида за Левски”, което публикуваме:

Словото ти огън разгоря
и заблестя като жарава,
с която денем и нощя,
Дяконът ни стопля с вяра.
 
То връща ни във времето назад –
далече в робските години,
когато палеше и стар, и млад
със огъня в очите сини.
 
Че Бог го бе благословил
на цял народ - пастир да бъде.
Болка и страдание надвил
и жаден - дело да пребъде.
 
Словото ти подвиг възкреси.
За Дякона бе туй молитва.
Зяпнали те слушахме, а ти
редеше пъстрата палитра,
 
на ярката му светеща звезда,
на неговата свята саможертва
останал сам срещу съдбата зла, 
готов за род и име да се жертва.
                               .
Думите ти палеха сърца,
във храм дошли, свещица да запалят,
и коленичили пред Вечността
за него - мъченика да пожалят,
 
със дъх стаен, със тих поклон
пред Този, дето няма равен,
пред този мъченик – жалон
на горд народ - велик и славен.
 
Пред Този, дето с кръст в ръка
не знаеше умора,
що своя дух ни завеща
и ни направи хора.
 
Дяконе, прости!
 
Днес няма с кой да Те сравня,
а всеки с твоя лик се кичи.
Пред твоят гроб с венци, цветя –
България коленичи.