На 13 март 1892 год. е открита първата болница в Ботевград. На тази дата здравното заведение приема първия болен за лечение.

Мащабно строителство съпровожда новия казалийски център, създаден през 1866 год. под името Орхание. За кратко време са построени конак, поща, градски площад с чаршия, часовникова кула и други, но за здравеопазването на населението не е помислено. Хората търсели помощ от билкари и баячки. По-будното население – учители, попове, търговци - черпело здравни съвети от статии във вестниците или от книжки.
Според проучвания на историци и краеведи, първият околийски лекар е назначен в града през 1886 год. Той бил от гръцки произход и си служел с преводач при прегледа на болни. Две години по-късно негово помощник става фелдшер Васил Панчов от Трудовец.
През 1886 год. в града е открита първата аптека, обслужвана от двама аптекари – Антон Мелихор и А.Шварц. Шест години по-късно – 13 март 1892 год., е открита и първата болница. На тази дата е приет за лечение първият болен.
Новооткритата болница се помещавала в двуетажна паянтова къща, собственост на Петко Николов. Тя се намирала на днешния площад „Незнаен воин”, пред Дома на армията. Четирите стаи на първия етаж били разпределени за: канцелария с амбулатория, архива, за фелдшерите, кухня и аптека. Коридорът служел за чакалня на пациентите. На втория етаж се намирали болничните стаи, които били три на брой с общо 12 легла. На същия етаж имало стая за превързочна, операционна и малко килерче за изолация на болни от инфекциозни болести. Стоите се отоплявали с тухлени печки.
Персоналът в първата болница се състоял от 1 лекар, 1 фелдшер-надзирател и 3-ма болнични слуги.
Най-често срещнатите болести по това време били сифилис, на храносмилателните органи, контузии, наранявания, кариес и абцеси. Лечението било доста примитивно. Бронхитите и пневмониите се лекували с ипека и сенега, доверов прах, хинин, коняк, морфин и вендузи. За стомашно-чревните болести се използвали очистително, бисмут, натриев бикарбонат и други. Сифилисът се лекувал с калиев йодат, гаргара с калиев хлорат и други.
През 1894 год. работа в болницата започва д-р Спиро Казанджиев. Той пръв приложил серум против дифтерията. Снабдил болницата с необходимите инструменти, извършвал редица манипулации и малки операции.
Пак по инициатива на д-р Казанджиев общинското управление каптирало извора в местността „Букор”, която се намирал на 3 км от града. Водата се събирала в един каменен резервоар, откъдето с чугунени тръби се довеждала до направените няколко улични чешми на града.  
Работата на болничния персонал се определяла от Правилник за санитарната служба. Лекарят извършвал сутрешната визитация и преглеждал в амбулаторията. Той обикалял околията, за да контролира дейността на участъковите фелдшери, борбата с епидемиите, хигиената на обществените заведения, водоснабдяването, училищата.
Заслужен принос за развитие на здравното дело в нашия край има д-р Тошко Петров. Под негово ръководство започва хигиенизирането на града, както и проучване на бита и здравните навици на населението. Лекарят обръща внимание на училищното здравеопазване, предприема сериозни мерки срещу заразните болести и епидемиите.
Настойчивите искания на д-р Тошко Петров за построяване на нова болница се увенчават с успех. Строежът на сградата започва през 1905 год. в югозападния, горен край на града, където по-късно се помещава пионерският дом. Новата болницае е открита след една година.
 

Повече за развитието на здравното дело в Ботевградския край ще научите в следващия брой на „Ботевградски вести плюс”.

На снимката: проф.д-р Тошко Петров