Държавното дружество вади и реже за скрап огромни и здрави метални тръби в землището на Литаково

Металните тръби са на дълбочина метър и половина. Диаметърът им е около 100 сантиметра. Те са поставени в землището на селата Врачеш, Литаково и Новачене по Живково време - през 1986 година. Тръбопроводът  е десетки километри. Само в землището на Литаково са около 15 километра.Държавата тогава влага милиони левове – говори се за пет милиона по тогавашните цени. Тръбите са внесени от Италия. Целта е била  водите от язовир “Бебреш” да достигнат до всяка обработваема площ в общината. Тръбите обаче се използват само две години – от 1988 до 1990 г. След ликвидацията на ТКЗС-та поливната система постепенно се  разграбва от крадци. Металните тръби обаче оцеляват. Може би защото са на дълбочина метър и половина и за да бъдат извадени трябва техника.  
Оцелели от крадците – тръбите не можаха да се спасят от собствениците
През почивните дни около 1 май мощни багери започнаха да разкопават землището на Литаково и да вадят огромните метални тръби. Още на място те се разрязват и заминават за скрап. Никой в общината не е уведомен за действията на “Напоителни системи”. След сигнал от собственици на земи, че багерите оставят огромни ровове в имотите им, кметът на общината сезира полицията и прокуратурата.  В телефонен разговор  с министъра на земеделието кметът Георги Георгиев изрази несъгласието си годните и скъпи тръбите да бъдат унищожавани.  По нареждане на министъра на 4 май в Ботевград се състоя работна среща между ръководството на общината и шефовете на “Напоителни системи”. След разговора шефът на държавното дружество Стойко Ганчев заяви, че временно преустановяват ваденото на тръбите.

Георги Георгиев, кмет:
Някой подвежда министъра, че тръбите са негодни! Това е безумие!
Държавата ни не е  толкова богата, че с лека ръка да разпиляваме това, което през годините  и с нашите пари е направено.  Някой е подвел министъра на земеделието, че тези тръби са неизползваеми, но това не е така. Бях на мястото, видях тръбите. Те са абсолютно здрави, никъде няма корозия по 15-милиметровите метални стени. Навсякъде си стои дори външната изолация на тръбите.  
В момента общината използва около 30-40% от тръбите, но след година-две ще се наложи да се използват повече. Но тях няма да ги има! Аз не бих допуснал това. Преди 10 години в землището на общината се обработваше съвсем малко земя, с всяка измината година се увеличава. Само на няколко метра  от багерите, които вадят тръбите, има други трактори, с които се засаждат слънчоглед.

Така ли ще  подпомагаме българското земеделие, като режем тръбите за скрап!

Миналата година общината продаде голям терен на инвеститор, който иска да развива земеделие в този район. Първото му условие беше да има вода. И той купи земята. А сега, кой би купил или обработвал земя без система за поливане!
И нещо друго. Общината има намерение да доставя вода от язовир Бебреш до отдалечените села – Липница, Елов дол, Боженица.  Ние може да използваме сегашните тръби до Новачене и оттам да доизградим системата. Ако тези тръби бъдат извадени, този проект ще стане  непосилно скъп. Нужно ли е това?
Разбирам, че на държавното дружество “напоителни системи” им трябват пари. Щели да изкарат около 2 милиона лева от тръбите в цялата страна, които ще продадат за скрап. Значи за 2 милиона ще бъде унищожено имущество за десетки милиони?! Залъгват ме, че след година-две щели да включат Ботевград в пилотен проект за изграждане на нова поливна система с европейски пари! Първо не вярвам, второ – не съм наивен да мисля, че тези процедури са бързи и подобен проект може да се осъществи лесно.
Настоявам прокуратурата да разпореди проверка
кой е подписал документ за брак на тези тръби. Оттам може да започне разплитането на далаверата. Защото за мен далавера има.
Предлагам общината  да закупи тръбите от “Напоителни системи”, но по цени като за скрап. Само и само да ги запазим. Сега се използват част тях, след години ще се използват всичките.
Няма да остана безучастен към това разграбване на държавата. Заявих и го и на министъра, очаквам и прокуратурата да се произнесе.