”Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и в сила мъжка…
Тоз, който падне в бой за свобода,той не умира.„

Тези безсмъртните стихове   Христо Ботев посвети на героичната смърт на Хаджи Димитър, но те звучат с пълна сила и за неговата собствена кончина.
Денят на  героичната и трагична гибел  на гениалния поет и революционер, признателните потомци повече от столетие честват като Ден на всенародна почит към героите, отдали живота си за свободата и независимостта на  България.
Първото официално честване на 2 юни като Ден на Ботев и падналите за свобода е през 1901 година на връх Вола. В него участват и живи четници от Ботевата чета.
От няколко десетилетия, освен с тържествена заря -проверка, в 12 часа на 2 юни в продължение на три минути сирените в  цялата страната  оповестяват отдаването на почит към паметта на загиналите за свободата и независимостта на България.