Когато най-добрата ми приятелка роди, с искрящ от щастие поглед ми каза: "Това е най-хубавият ден в живота! Сега поне 6 месеца ще имам големи гърди!"

Два-три месеца по-късно от майчиното й щастие нямаше и следа. Големите гърди се оказаха твърде неудобен атрибут.

Забелязала го още при първия си крос в парка с цел топене на килограмите от бременността. Тичала си по алеята и забелязала, че всички спортуващи, които тичат насреща й, са като хипнотизирани от огромния й бюст.

"Все едно гърдите ми имаха самостоятелен живот. Въртяха се в някакви странна спирала, подскачаха, тежаха и флиртуваха с всички, макар че аз изобщо не го исках", оплака се тя. Спря с джогинга.

Започнаха да я мъчат болки в кръста. Чудеше се какъв сутиен да си купи, който хем да е удобен, хем да не повдига огромния й и без това бюст, защото той се изпречваше буквално пред погледа й. На всичкото отгоре за първи път забеляза, че по магазините продават само сутиени, които прибавят поне още 2 сантиметра към обиколката.

"Аман от бронирано бельо - за какво са ми всичките тия дунапрени и подложки - не сме в Афганистан все пак, едва ли ще попадна на стрелкова обсада", мрънкаше тя.

Когато спря да кърми, бюстът й върна нормалния си размер и тя си отдъхна. Оттогава не завижда на жените с ХХL гърди, а искрено ги съжалява. Тя обаче май е бяла врана.

У нас процъфтява цицоманията.

Силиконовата долина намери нова родина. Модата тръгна от фолкпевиците, които така напомпаха гърдите си, че всеки път като ги видя, се чудя как не падат по нос. Чудо на физиката, някакво!

Последваха ги моделките. Каква ти анорексия, какви ти скелети по подиумите! Това го има само на Запад. У нас, за да те поканят на ревю, трябва освен фейс да имаш и цици. Ама поне 90С. Ако ги имаш, може и без фейс.

На всичкото отгоре гърдите, които като че ли напоследък се правят на конвейр, изглеждат ужасно неестествено. Все едно са ти пъхнали изрязани кофички от кисело мляко под кожата. И на полилея с главата надолу да висиш, те ще си сочат верната посока. Понякога даже ми се струва, че гърлите със силикон имат много смешен начин на завиване - първо завива тялото им, а после и циците. При това по идеална равна линия - като калашници из засада.

Не знам какво мислят мъжете по този въпрос - аз имах възможност да пипна силиконовото чудо на една позната. Ами то ръбчето, където започва силикона, си се усеща. Аха и ще подпъхнеш ръка под гърдата. Втресе ме.

Въобще, според мен големите гърди са голям проблем! По-надарените да не подскачат. Имам предвид само мнооого големите гърди!

За всички, които се съмняват в това, изброявам доказателствата:

- Тялото изглежда несъразмерно. Независимо дали са истински или силиконови, много големите гърди те правят да изглеждаш като яка трактористка.

- Трудно се намира хубаво бельо за много големи гърди. Това, което се продава у нас, обикновено е подплатено с дунапрен и ги прави още по-големи!

- Големият бюст докарва болки в гърба. Сериозни!

- Не можеш да караш с колан - убива.

- Големият бюст понякога разранява нежната кожа под него.

- Увисва бързо. На 40 г. малкият бюст изглежда много по-свеж.

- Състарява, защото увисва бързо.

- Мъжете не те взимат насериозно. Може и да си пълна с ухажори, но те в повечето случаи искат само едно.

- Това едно може и да е забавно, но става трудно, ако търсиш сериозна връзка.

- Жените с големи гърди минават някак си автоматично за по-тъпи. Все едно са блондинки.

- Никой не вярва на едрогърдите, че са направили кариерата си, благодарение на познания и труд. Всички мислят, че те просто са пъчили цици.

Въпреки всички тези неудобства, българките май умират за голям бюст. Това много ме учудва - в крайна сметка става дума за фетиш, който се харесва в леглото на една част от мъжете, но в останалото време причинява горните страдания. А и защо трябва да се подлагаме чак на операции, само и само, за да ни хареса поредният цицоман? Ако един мъж е с вас, само заради бюста, то няма да е за дълго - големи цици днес колкото искаш.
Аз лично имам предубеждения към мъжете, за които размерът е най-важен. В крайна сметка това си е тъга по хубавите бебешки години.

Такива мъже просто си търсят новата мама.

И за всичи едрогърди или цицомани, които четат тази статия и вече мислят, че аз явно имам комплекс на тема "малки гърди" и затова оплювам големите, ще си призная - абсолютно средностатистическа съм - 75B. Една от малкото останали - като гледам силикона из София, средностатистическият бюст май вече е пораснал до 100С.

А, да, щях да забравя - към неприятностите, създавани от големия бюст има и една не маловажна - дрешките все още се шият за жени с нормални мерки. С по-малки гърди изглеждаш чудесно във всеки нов писък на модата!

Или не сте съгласни?