Кристиян Иванов е от Ботевград. Той е 21-годишен. Възпитаник е на ОУ „Васил Левски”. След 7-ми клас продължава образованието си в частна езикова гимназия в София. Там изучава всички предмети на английски език. Проявява голям интерес към Физиката и решава да продължи образованието си по тази специалност. Кандидатства в САЩ, но таксите се оказват много високи. Освен това не му предлагат стипендия и по тази причина той се отказва. Подава документи в пет университета в Англия. Справя се отлично на приемните изпити и избира елитния Оксфордски университет.

Кристиян, разкажи как е организирано обучението в университета?
Самият университет няма основна сграда. Той е разделен на 39 колежа. Към всеки от тях има общежития, зали, игрища за спорт и преподаватели, които провеждат индивидуални консултации със студентите, подобно на упражненията в българските университети. Лекциите се изнасят в департаментите по отделните специалности. При нас особеното е, че учим само шест месеца в годината – три семестъра, като всеки един от тях продължава два месеца. През третия семестър преговаряме и се подготвяме за годишните изпити. Програмата е разширена и всичко се случва много бързо. Лекциите са почти ненужни. Посещаваме ги само когато имаме нужда от допълнителни разяснения по предмета. Имаме много контролни и домашни, които представяме за проверка на преподавателя на групата. Всяка група е съставена от пет студенти. Всъщност преподавателят е този, който следи нашето развитие.
Изпитите конкретно за моята специалност се провеждат в края на всяка учебна година. При изучаващите география те са на края на третата година от обучението.

Колко години е обучението по твоята специалност?
Общо четири – три години продължава обучението по бакалавърската програма и една по магистърската. В момента аз съм втора година студент.

Как уплътняваш свободното си време?
На студентите по физика и математика не им остава много свободно време. Имам по четири лекции на ден, а лабораторните упражнения се провеждат два пъти седмично по седем часа на ден. Възприемаме обучението в университета като работа. По осем часа на ден сме плътно ангажирани с учене.
В малкото свободно време, което ми остава, посещавам Клуба по салса и играя тенис на маса. Тук искам да обясня, че към всеки колеж в Оксфорд има клубове по интереси, сформирани са и по три отбора във всеки спорт. Първият отбор е съставен от студенти, които активно спортуват. Те участват в турнири с отборите на другите колежи. Също така се подготвят за състезания на различни нива, включително и за олимпиади. Студентите във вторите отбори са по-малко активни, а в третите – тренират само когато поискат и за удоволствие.
В края на всяка учебна година се организира така нареченият панаир на обществата. Студентите от различните нации са обединени в различни общества. На този панаир те се сдружават, обменят информация за традициите, историята и културата на своите държави. Забавно е.
Нямам винаги възможност да посещавам сбирките на българското общество, защото в повечето случаи времето, в което се организират, не е удобно за мен, т.е. ангажиран съм с други занимания. 

Какво е отношението към българските студенти в Оксфорд?
За себе си мога да кажа, че бях много добре приет. Не съм усетил проява на дискриминация или лошо отношение. Не съм забелязал подобно отношение и към колегите от другите държави.

Вярно ли е, че правителството отпуска субсидии за храната на студентите?
Да, това е така. Всеки колеж в Оксфорд разполага със студентски стол. В него се предлага обяд и вечеря. Можем да избираме между три месни и три вегетариански ястия, десертът е пудинг или нещо подобно.
Храната в стола е вкусна, полезна, разнообразна и значително по-евтина от храната в ресторант или на друго място. Така например порция риба с пържени картофи струва около 3 паунда в студентския стол, а в ресторант е най-малко 7 паунда.
Към колежите има заведения, които се обслужват от студенти. Аз работя в едно от заведенията на територията на моя колеж. Работата е на смени, за да не ни пречи на обучението. В тези заведения се предлага азиатска кухня и други ястия, напитки. По мои наблюдения любимото питие на студентите е сайдер от круши и от ябълки.

Има ли престъпност в Оксфорд?
Аз лично се чувствам много спокоен. От две години съм в Оксфорд и не съм чувал да са извършени престъпления. Между другото Оксфорд и района около него са с най-ниска престъпност в страната.

След като завършиш обучението си, ще се върнеш ли в България?
Обичам България, но няма да работя тук. Ще търся реализация другаде. България ми се вижда консервативна. Не възприемаме бързо новостите, завиждаме си, не се радваме на хубавите неща, които се случват. Не обичам генерализацията, но ние, българите, вечно мрънкаме и недоволстваме от живота. В същото време не се стремим към промяна. А дали ще се реализираме успешно, или не – зависи от нас самите.
Другата причина да не се върна в България е ниското заплащане. Имам желание да се занимавам с изследователска дейност или да преподавам. За тази работа ще получавам в пъти повече в САЩ например.
В България ще идвам през свободното си време, както го правя и сега. Всяка ваканция съм тук – три пъти в годината по едни месец, за да се видя с моите най-близки хора и с приятелите си, разбира се.