България - дори и да бе спечелила повече медали от Пекин, пак е на базата на това, което няма бъдеще, каза в интервю за БГНЕС дългогодишният спортен журналист Григор Христов, отразявал 8 олимпиади.

Упадъкът на българския спорт се опитват сега да го кажат, че започнал след демокрацията. Много съжалявам, но както винаги ние не анализираме. Упадъкът на българския спорт беше когато в апогея му - нашите спортни ръководители решиха да открият у нас 36 спортни училища с 14 000 ученика. Защо? Защото в Съветския съюз били толкова, но Съветския съюз е ясно - от Владивосток до Одеса не могат да осигурят еднакви условия, припомня близкото минало Христов. Тогава от бившето ГДР обявиха, че българите са започнали да развиват парниковия период в развитието на спорта си. Парниковият период - замислете се защо? 14 000 младежи, за да ги занимаваме с това, което трябва всички млади хора да правят, треньорите станаха преподаватели и до момента това не оправено. Сега треньор в село…не могат да го назначат, защото го няма в това щатно разписание или не знам точно как се нарича сега. Непрекъснато плачат, че това трябва да се оправи и нищо не правят, обяснява ситуацията в спорта ни журналистът. ГДР както го определиха тогава парниковия период, не е чак толкова лош, но при него единственото и задължително е, че преминава в саксиев период. Ясно какво е - ще оставят няколко саксии. Сега това се изпълнява. А след саксиевия период казаха от ГДР… коя година беше - отдавна преди демокрацията, няма вече нищо - точно в този период сме в момента, убеден е Христов, но казва с огромно огорчение и болка. Минахме през саксиевия период, и сега сме в края на саксиевия период, останали са ще ги изброя 5 - 6 големи спортисти, на които разчитаме, а след тях абсолютно нищо, категоричен е журналистът, който е и международно признат статистик в спорта. Ние се представяхме на европейски първенства за юноши и за девойки, а сега хората не ни намират, а имахме световни шампиони, рекордьори и т. н. и т.н., припомня си той.

Ние, когато направихме анализ от приказките на ГДР тогава във в. "Старт", защото в ГДР по същото време имаше 6 спортни училища, а къде бяха нашите 36 - техните бяха 6 с 1080 ученика, нашите с 14 000. И тия 1080 изчислихме, че 86% носят принос в световното развитие на спорта, а нашите 14 000 - пак го изчислихме - носят 1,8%. И "специалистите", които измислиха тогава тези 36 училища вдигнаха вой и искаха в. "Старт" да бъде закрит, защото сме влияели лошо на подготовката на българските спортисти. Добре, че имаше разум и това не се случи, връща се във времето журналистът.

Нека да дам пример, заради който ме обвиниха, че искам да ги стигнем американците: Ние нямаме в България критичен процент за заболеваемост на нацията, защото Съветският съюз нямаше, но голяма част от държавите имат. Процентът на американците е 20%, 20 е и в Канада, в Австралия, в Нова Зеландия, Швейцария и т.н. Когато след Втората световна война - миграция, някакви промени в САЩ заболеваемостта на нацията започва да минава 18%, президентът Айзенхауер се изправи пред своите избиратели и каза "Нацията е в опасност и аз трябва да вземе мерки". От този момент спортът става един от 6-те задължителни предмета на американците във всички училища, на всички възрасти. За година училищата станаха като големи спортни клубове и заболеваемостта на нацията отиде на кино, припомня историята Григор Христов.

Един-единствен път след промените у нас поместиха каква е заболеваемостта на нацията. Беше в края на правителството на Иван Костов. 67 % от българите се нуждаят от лекар, от болница и от скъпи лекарства. От тогава нито дума, но излизат други данни /По това време министър на здравеопазването е д-р Илко Семерджиев - бел. ред./. В момента 13 % от учениците имат наднормено тегло и нарушено кръвно налягане. От Европа веднага дойде предложение "Обърнете внимание, защото ще се увеличи заболеваемостта на сърдечно-съдовите заболявания". Нищо. 2008 година дойде справката от Европа - ние сме убедително на първо място по смъртност на млади хора от сърдечно-съдови заболявания. Отново - нищо. Процентите на заболеваемост на децата непрекъснато растат, а ние говорим за промени, за не знам какво, но в края на краищата - нищо, абсолютно нищо, подчертава неколкократно Христов.

Няма какво да измислям. Знам, че и да вържат американците и да ни пуснат срещу тях, пак няма да можем да стигнем, но това е най-добрият пример, казва журналистът, запитан какво трябва да се направи. Трябва да се отиде до Министерски съвет, а не до Унгария - да се съберат и да кажат "От днес спортът - задължителен учебен предмет във всички училища", отговаря журналистът на коментара, че няма защо да се сравняваме с американците, а с унгарците, които са спортна нация преди всичко като култура, например. Законът за училищата и образованието от 1939 година казва, че във всяко населено място, в което има учебно заведение, училище, забавачка, общината е длъжна да осигури място за спортуване на децата. 2012 - такова нещо няма, подчертава Христов. Дворовете на децата ги дадоха под наем, даже има заведения. Учителите нямат връзки с клубовете, защото и клубовете не ги търсят. А на времето ги търсехме, за да ни предлагат деца, които имат данни. Имаше връзка между училищата и клубовете и се роди, това, което имахме 6 спортни училища преди гигантоманията. То става с подбор, а за да има подбор - трябва да има бази, а за да има база, трябва да бъде задължителен в училищата спортът. Сега измислили "Аз обичам спорта". Е, какво като го обичаш, къде имаш възможност и как ще ме накарат мен, старецът да започна да спортувам, иронизира себе Христов, който е бил дългогодишен баскетболист в "Левски". Навиците се изграждат в оная възраст и посочва с ръка ръст на малко дете. Ще станат фойерверки. Ще ни изкарат, както имаше пробег от "Света Неделя" до НДК. Извадиха го Стефан Софиянски с плачевна физиономия : "Господа, излезте, пробягайте, един път в годината", а не знаят, че това е вредно да бягаш веднъж в годината, смее се Христов и като спортен специалист.

Защо трябва да ходим някъде? Ей го къде е Министерски съвет - да седнат, да видят какво е здравословното състояние на нацията. Не може от болна нация да искаш спорт. Не може. Първо това трябва да стане. Олимпийците ми казаха, че съм изкуфял старец. Казах, че ще стане така, че да няма да имаме хора, които да покриват нормативите за участие в Олимпиадата в Рио де Жанейро след 4 години, защото няма време за следващата олимпиада. Там просто няма да ни има, е огромната болка на Григор Христов, преживял и великолепни триумфи на българския спорт, и големи негови драми. Това е истината, а когато не искаш да я видиш - отиваш на кино, а сега не искат и се занимават с фойерверки. Как беше другото - "Живей активно". Какво значи да живееш активно ? Харчат пари за нищо. Веднага трябва да се съберат, да кажат, че това е единственото - вземат закона от 1939 година, ако трябва го повтарят и нещата няма да станат за година, 2-3 или 5, ще мине време, но ще стане, опитва се да бъде оптимист Григор Христов.