100 ГОДИНИ БАЛКАНСКА ВОЙНА И 85 ГОДИНИ ПАМЕТНИК НА ЗАГИНАЛИТЕ ВЪВ ВОЙНИТЕ ЕТРОПОЛЦИ 1868-1918 г.
 
Изминаха 100 години от онези дни и нощи на славни битки, себеотрицание и саможертва в името на най-скъпия идеал за всеки човек – Родината. Времето запазва подвизи и мъдрост, героизъм и благородство, твори безсмъртие.
Участието на България в Балканската война е продължение на борбите за национално освобождение и обединение на българските земи. С решенията на Берлинския конгрес от 1878 г. извоюваната българска територия в Руско – турската освободителна война е разпокъсана. Борбата на българския народ продължава на нов етап – за цялостно освобождение и обединение на българските територии.
На 22 септември 1908 г. в старопрестолния град Търново е провъзгласена независимостта на България. Националното обединение на българския народ става не само обективна необходимост, но и важен фактор за неговото политическо, икономическо и културно развитие. Военнополитическите реалности налагат сключването на съюз между България, Сърбия, Гърция и Черна гора.
На 29 февруари 1912 г. се полагат основите на Балканския съюз със сключването на договор между България и Сърбия, а по-късно и с Гърция и Черна гора. От съюзническите войски най-многобройна и най-силна е Българската армия. Тя мобилизира 600 000 души, от които 370 000 вземат непосредствено участие във войната.
Българският народ е готов да се бие за освобождението на братята си от Македония и Одринска Тракия. В мобилизационните пунктове се стичат хиляди запасни чинове и доброволци. От хилядите бежанци - доброволци се създава Македоно-Одринското опълчение в състав 14 670 души, което взема активно участие във войната.
На 5 октомври 1912 г. в църквата „Света Богородица” в Стара Загора цар Фердинанд чете Манифеста за обявяване на война на Турция. Започва настъплението на съюзниците срещу турската армия. Българските въоръжени сили са организирани в три армии.
Главнокомандващ е цар Фердинанд, а помощник-главнокомандващ е ген.Михаил Савов. Началник-щаб на българската армия е генерал Иван Фичев.  Главното командване насочва 2-ра армия начело с генерал Никола Иванов към Одрин, 1-ва армия начело с генерал Васил Кутинчев – в участъка към Одрин и Лозенград, а 3-та армия начело с генерал Радко Димитриев, която остава скрита за турското командване – към Лозенград, срещу десния фланг на 250 000-та Източна турска армия на Абдулах паша.
В първата стратегическа операция - Лозенградското срещно сражение, в ожесточени боеве при Селиолу, Гечкенли, Ескиполос, Петра и Ереклер 1-ва и 3-та армии извоюват пълна победа. На 11 октомври 1912 г. е овладяна крепостта Лозенград. Турските войски панически се изтеглят на укрепената линия Бунархисар – Караагач – Люлебургас.  Решителните боеве за нея протичат между 15-20 октомври 1912 г. Българските войски успяват да разгромят превъзхождащата ги по численост близо 130 хилядна турска войска. Така българските войски се озовават на 40 км от Цариград, като от града ги дели само силно укрепената линия при Чаталджа.
Междувременно Втора българска армия предприема обсада над Одрин. Тук  на 16 октомври 1912 г. става бойното кръщение на българската военна авиация. Поручик Радул Милков, като пилот и поручик Продан Таракчиев, като наблюдател с биплан „Албатрос” извършват първия полет от летище Мустафа паша (дн. Свиленград), използвайки самолета като бойно средство.
На 7.ХІ.1912 г. и българският черноморски флот записва своята първа победа – торпедоносецът „Дръзки” торпилира големия турски кръстосвач „Хамидие”.
Българската атака на чаталджанските фортове на 4-5 ноември е неуспешна. На 20 ноември 1912 г. България сключва примирие с Турция, с което завършва и първата фаза на Балканската война.
През зимата на 1913 г. бойните действия на Източнотракийския театър продължават с пълно напрежение. Дошлите на власт младотурци прекъсват мирните преговори. Балканската война навлиза в своя втори етап. Ключът към победата е превземането на Одринската крепост. Одринската операция е високото постижение на българското и световно военно изкуство. Тя започва на 11 март 1913 г. и продължава две денонощия. През първото 2-ра армия овладява предната турска позиция, а през второто пробива главната фортова линия. На 13 март 1913 г., след неудържима щикова атака и масиран артилерийски огън, най-силната крепост в Източна Тракия е превзета. Победата е извоювана с цената на 16 304 убити, ранени и безследно изчезнали български воини.
На 17 май 1913 г. се подписва Лондонският мирен договор. Лозунгът „Балканите на балканските страни” е осъществен. Освободени са Пиринският край, Родопската област и Странджанският район. България дава най-големи загуби – над 85 000 души, Сърбия – 31 000, Черна гора – 16 000 и Гърция – 5000 души.
В последвалата Втора балканска (Междусъюзническа) война през 1913 г. политици и дипломати проиграват спечеленото с кръвта на десетките хиляди български воини. Българската армия е принудена да воюва срещу доскорошните си съюзници Сърбия, Гърция и Черна гора, които отхвърлят предишните договори и споразумения. От север, с искане за териториални компенсации в Добруджа настъпва Румъния, а Турция прониква в Югоизточна България.
Мирният договор е подписан на 28 юли 1913 г. в Букурещ. По бойните полета за един месец загиват 33 000 българи, а 60 000 са ранени. Страната е ограбена и разпокъсана.
България влиза в Първата световна война за постигането на същата цел, в името на която води и двете балкански войни – обединение на българските земи.
Над 300 наши съграждани загинаха по бойните полета във войните за национално освобождение и обединение. Имената на героите, които богатата историята на нашия град е съхранила през десетилетията и днес заслужават нашето преклонение и уважение.
В тези войни от Етрополе са участвали редица генерали, офицери и подофицери, които са дали своя боен опит, героизъм и себеотрицание за Отечеството:  генерал Павел Христов е роден в гр. Етрополе на 10. 04. 1859 г.; генерал Иван Павлов Кючуков е роден  на  17.03.1881 в Етрополе; капитан Бончо Василев Боцов е роден  през 1872 г. в гр. Етрополе; капитан Христо Хинов Христов е роден в Етрополе на 6 септември 1894 г.;  капитан Иван Гаврилов Дивчев е роден в гр. Етрополе на 31март 1880 г.; подпоручик Георги Савов Василев е роден в гр. Етрополе на 21 септември 1894 г.; подпоручик Георги Попсимеонов Арнаудов е роден на 11 юли 1893 г.;  Христо Тотев е роден в Етрополе през 1871 г.;
Техните биографии можете да прочетете в последния брой на в-к “Етрополски преглед”, който е вече на пазара.

Много са примерите за мъжество и героизъм проявени от етрополци в борбите за освобождение на българския народ, във военните действия през Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Със своя морал, себеотрицание, патриотизъм те са част от величието на България и българския дух. На тях признателно Етрополе издига Паметник на загиналите във войните етрополци 1868 – 1918 г.
Имената на 215 наши съграждани, загинали за национално освобождение и обединение на България са изсечени на Паметника, който признателното население издигна в центъра на нашия град.
На него със златни букви блести посланието му към всички нас:
„Пътниче, когато си отидеш
Разкажи, че за свободата на
Родината и брата роб умряха те!”

Някои от снимките и материала, който поместваме с известни съкращения, е предоставен от Местния исторически музей.