Днес отбелязваме Световния  ден на пощата  

Целта на този ден е да се създаде представа за ролята на пощенския сектор в ежедневието и неговия принос за социалното и икономическо развитие на страните. Днес пощата е леко изместена от други форми на комуникация, много по-удобни и усъвършенствани. И все пак, нека хвърлим един поглед назад във времето.

Първият известен пощенски документ, намерен в Египет, датира от 255 г.пр.н.е.. Но дори и преди това време пощенските услуги съществували в почти всички континенти, поети от куриери, обслужващи крале и императори.. С течение на времето религиозни ордени и университети прибавят свои собствени системи за обмен на новини и информация. Специални станции са създадени по маршрутите на куриерите, за да се ускори доставката на дълги разстояния. В крайна сметка, разрешено е на частни лица да използват куриери, за да общуват едни с други.

През 17 и 18 век  размяната на поща между държавите е уреждана до голяма степен от двустранни пощенски споразумения.
Но от 19 век  мрежата от споразумения  става толкова сложна, че започва да пречи на бързо развиващите се търговия и търговски сектори. Опростяване и ред били необходими в международните пощенски услуги. Процесът започва от националните пощенски реформи. Най- забележителната от тях възниква в Англия през 1840 г., когато сър Роуланд Хил установява система, при която пощенските разходи за писма трябва да се предплащат. Освен това, уеднаквяване на цените се прилага за всички писма с определено тегло , независимо от изминатото разстояние. Сър Роуланд Хил става известен и с въвеждането на първата в света пощенска марка.

През 1863 г. директорът на поща на САЩ Монтгомъри Блеър свиква конференция в Париж. Делегати от 15 европейски и американски страни се срещат и успяват да определят редица общи принципи за взаимни споразумения. Но кръгозора на техните решения е ограничен и те не са могли да уредят международно пощенско споразумение. Тази задача е поставена на Хайнрих фон Щефан, старши пощенски служител на Северната Германска Конфедерация. Той изготвя план за международен пощенски съюз и по негово предложение швейцарското правителство свиква международна конференция в Берн на 15 септември 1874 г. В нея вземат участие представители от 22 държави.

На 9 октомври същата година е подписан Договорът от Берн за създаване на Всеобщ пощенски съюз. Именно този ден целия свят празнува сега като Световен ден на пощите. Броят на страните-членки в съюза се увеличава толкова бързо през следващите три години, че името му е променено на Световен пощенски съюз през 1878 г.
В 1874 г. Договорът от Берн успява да обедини обърканият международен лабиринт на пощенските услуги и правила в единна "пощенска територия " за взаимна размяна на писма. Бариерите и границите, които са възпрепятствали свободното движение и израстване на международната поща, най-сетне са съборени.

На 1 юли 1948 година Световният пощенски съюз получава статут на специализирана междуправителствена организация на ООН. Днес страните - членки на съюза са 190, с над 700 000 пощенски служби и над 130 млн. пощенски служители. Целта на съюза е да осигурява организиране и усъвършенстване на пощенските служби, развитие на международното сътрудничество и оказване на техническа помощ за развиващите се страни в тази област. Световната пощенска конвенция от 1874 г. определя общите експлоатационни и тарифни правила на международната пощенска служба.

На 1 юли 1879 година България става пълноправен член на Световния пощенски съюз. През 1880 г. Княжеството получава първата покана за конференция в Париж и това е началото на официалните международни контакти на българските пощи.
С времето значението на пощенските връзки не се изчерпва, независимо от изобретяването на телеграфа, телефона и радиото. Те са актуални и до ден днешен, промъквайки се сред имейлите, скайп , мобилните телефони, touch phone, iPhone, BlackBerry.
Нека на този ден си спомним за доброто старо писмо, картичките за Коледа, както и тези за Великден, които носеха толкова радост, защото не бяха ежедневие. Това време не беше толкова отдавна. Тогава BlackBerry беше само плод, а хората се виждаха на живо, а не по скайп. И въпреки днешните удобства, това време си заслужава да се помни.
/БГНЕС
Честито на ръководството и пощенските работници от Етрополска община.