На 16 декември /неделя/ се навършват 133 години от рождението на Стамен Панчев – учител, родолюбец, общественик, поет. В навечерието на тази дата цветя пред неговия паметник в центъра на града поставиха: депутатът Даниел Георгиев, кметът Георги Георгиев, председателят на ОбС Йорданка Лалчева, ТПГ "Стамен Панчев", смесен градски хор "Стамен Панчев", литературен клуб "Стамен Панчев", НЧ "Христо Ботев 1884", Исторически музей, дружество "Орханиец", ОУ "Н.Й.Вапцаров" и ПП "ГЕРБ".
Слово за Стамен Панчев произнесе Десислава Иванова, музеен работник, член на УС на дружество „Орханиец”, секретар на Литературен клуб Стамен Панчев”. В него се казва:

Камбанният звън на часовниковата кула огласял като днес китното Орхание. Било е преди  133 години на 16 декември. Студената зима не попречила да се роди един талантлив поет, музикант, общественик, чието дело далеч надхвърля пределите на родния дом. А той, в края на ХІХ век, е ниска двуетажна постройка, покрита с каменни плочи, разположена на ъгъла на старата чаршия и скравенското шосе. Откъм двора къщата има чардак, приютил какво ли не - саксии с цветя, сандъци, кошници с плодове според сезона. Сред огромния двор прави първите си стъпки Стамен Панчев.
Часовникът оглася чаршията. Идва времето на първите любовни трепети, изпети по-късно в стих: ”Аз искам света да бъде изпълнен с теб..., защото те обичам”. Стамен Панчев Цагарски и Райна Василева свиват свое семейно огнище през 1907 г. Плод на тази голяма любов са синовете им Павел, на когото е посветено безсмъртното стихотворение „Сине мой”, и Стамен, който се ражда два месеца след смъртта на баща си.

Удар след удар, часовниковата кула ни пренася през годините. Стамен Панчев е най-любимият учител по география и пеене. „В училищните стаи отекват звуците на цигулка. Дори след като предава урока, продължава виртуозно да свири, загледан в близкото било на Стара планина, спомня си неговият ученик Георги Цанов. Петко Лаловски казва: „С висше образование по философия и педагогика, той имаше знания и ерудиция, които го отличаваха от неговите колеги.”. ”С непринудено умение и благородно отношение ни пленяваше и затова ние, неговите ученици, го не само уважавахме, но и силно обичахме”, допълва д-р Минчо Стамболиев.  За тези години д-р Спиридон Лазаров отбелязва: ”Той беше общественик, любезен, услужлив, подвижен, без злоба и завист, пълен с доброта и добродетели, устройваше хорове, предаваше безплатно уроци по цигулка, устройваше в празнични и неделни дни излети по балкана.”.

Часовниковата кула - сърцето на града, отброява времето, в което предците ни тревожно се прощават със заминаващите на фронта. Стамен Панчев взема участие във всички боеве, водени от 38 пехотен полк на линията Люлебургас - Бунархисар, прогонвайки отстъпващите турци към Чорлу. Когато започват големите сражения при Чаталджа, на неговата рота е възложено да охранява от десант брега на Мраморно море при с. Ялос. На 17 март 1913г. Стамен Панчев е ранен от два шрапнелни куршума - единият раздробява лакетната кост на дясната ръка, а другият отчупва част от тазовата кост и прониква в стомаха. На 23 март моли да извадят от джоба на куртката му малкото портретче на неговия син. Прочита за сетен път : ”…и аз идвам да бия турците”. Малкият Павел държи в ръка дървена пушка, с която води обречена битка за последните мигове живот на своя баща. С това портретче в ръка, Стамен Панчев се разделя със земния си път.