В „Гарванът" играете на инвалидна количка, психологически затормозен човек, така ли е?

- Разказва се за взаимоотношенията на хора, зависими един от друг. До каква степен е тази зависимост? Интересна, сложна пиеса. На мен ми е трудна. Но това е хубаво. Ако не ти е трудно, тогава за какво го правим. В това се състои предизвикателството - да заставаш пред нещо, с което не си се сблъсквал преди. Да изпитваш трудности, колебания, съмнения. Това е същността на нашата работа. Ако винаги си щракаш с пръсти, може би в един момент ще загубиш удоволствието от нея.

- За вас кое е по-трудно - да бъдете убедителен на сцената, да си научите текста или онова, което изисква от вас режисьорът?

- Всеки човек може да научи някакъв текст. Въпросът е да го направиш достатъчно достоверно на сцената, за да ти повярват хората. За мен това е трудността на нашата работа и затова смятам, че не всеки може да я върши.

- Сутрин сте Квазимодо, следобед сте в „Гарванът" - как се справяте?

- Не крия, че приближавайки премиерата на „Гарванът", мислите ми изцяло са вперени в нея, защото си давам сметка, че до излизането на другата - в театър „София", има още време. Там гледам технически да си навързвам нещата, за да не ми създават трудности, така че, когато премиерата ми в Театър 199 вече е минала, да мога да се съсредоточа върху нея. Направо капвам от умора. Започваш в 10 сутринта и свършваш в 10 вечерта.

- Досега не сте си партнирали с Теодора Духовникова, нали?

- Не сме играли заедно, въпреки че се познаваме с нея още от НАТФИЗ. Тя завърши няколко години преди мен. Страшен партньор е. Много съм очарован от нея. Тя има много опит зад гърба си, работила е с много режисьори в Народния театър и на други места. Когато има опит, то личи.

- По-трудно ли се работи с красиви жени - може би са по-разглезени, свикнали са да им се обръща повече внимание?

- Не знам защо мислите така. И двете са професионалисти. Кучета в професията. Така че красотата в един момент се измества. Все пак имаш работа да вършиш. Не може да се фиксираш във физическите качества на някого и да си свършиш работата. Как ще стане това? Хората ходят на театър не да гледат как изглеждат актьорите. Иначе могат да си пуснат някой фешън канал и да гледат красиви манекени. Тук е любопитно как актьорите играят. Външните качества в актьорската професия остават на друг план. Не казвам, че не са важни. Те привличат така или иначе публиката, в което няма нищо лошо, но пък ако само един човек е красив и няма талант, ще му се порадват малко и после ще им стане скучен.

- Някои казват, че с Квазимодо искате да избягате от шаблона секссимвол. Така ли е?

- Такова нещо аз няма как да го кажа, а секссимволите ги определят медиите. Не може някой да каже:"Аз съм такъв." Би било малко глупаво. В нашата работа това не е важно, както говорихме. Важно е другото - това, което правиш на сцената. Дали си красив или не, ОК. Това в личния ти живот може и да ти върши работата, на сцената - е друго.

- Не приемате такова определение?

- Как да го приемаш, като имаш друга работа да вършиш. Това медиите го налагат. Дали е така или не, това е малко субективно. По естетика в НАТФИЗ учихме, че за едни охлювът е красив, за други - не, така че...

- Имате ли предложение за филм, сериал?

- Имал съм, но в момента аз самият нямам какво да предложа от себе си, защото съм по цял ден някъде. Как да се захвана с нещо друго? Трябва да минат първо премиерите в театъра. Така че за момента - нямам. На мен самия сега не ми е необходимо това, защото няма как да се занимаваш с нещо, когато на гърба си имаш още 200 неща. Нищо няма да стане. А пък и това би спряло работата на много хора. По цял ден да си зает и някой да те чака да отидеш на снимки не е работа. Спомням си, когато снимахме „Стъклен дом", понеже всички, които играехме в сериала са заети, това са търсени актьори в спектаклите, наистина много трудно се прави програма.

- Бяха ви снимали през лятото в едно кафе...

- Това е много неприятно, защото в един момент някой идва и ни в клин, ни в ръкав започва да те снима, без да пита. ОК, аз никога няма да кажа - не ме снимайте, но да ти светкат в лицето и да ти кажат - това ми е работата, малко неприятно ми стана, честно казано. На мен ми дреме, но човекът, който е до мен... Ако плъзне нещо, а този човек има семейство. Всеки си гони интереса, без да мисли за останалите, а по някакъв начин може да навредиш на човека.