Публикуваме материала по инициатива на пчеларско дружество „Димитър Панчев” – Ботевград и по повод празника на пчеларите „Свети Харалампий”, който се отбелязва на 10 февруари.


Медът е сладък продукт, получен от нектара на цветята, мана и други сладки природни течности, които се преработват в гушките на пчелите под действието на ензими, отделени от фарингеалните жлези. Медът е ценен хранителен продукт. Той съдържа различни вещества, необходими за развитието и за правилното функциониране на организма. Освен като храна той намира широко приложение и като лечебно средства. Медът съдържа над 180 различни съставки за нормалното развитие и функциониране на организма. Ферментите в меда са повече от 16 /диастаза, инвертази, каталаза, фосфатаза, дихидраза и други/, които ускоряват химичните процеси. Медът съдържа и органични киселини, минерални вещества, биостимулатори, хормони, антибиотици, витамини от групата B, К, С и А. Тези витамини произхождат от нектара на растенията и по-специално от техния прашец.


Медът не се консумира направо с лъжица, за да не предизвика алергия и дразнене на стомаха. Особено алергични стават децата, когато майките ги насилват да ядат мед. Тогава в тях се поражда отвращение, което постепенно преминава в алергия. След това през целия си живот те отказват да консумират мед. За да са избегне тази свръхчувствителност, той трябва да се яде намазан на филийка с масло или разтворен в чаша вода или мляко, като течността трябва да бъде хладка. Обикновено се разтваря една супена лъжица мед  в 100 г течност. Дневната доза е 60-100 грама, разделена на три пъти. Най правилно е медът да се взема 1-2 часа преди или 3 часа след ядене.


В зависимост от вида на растенията, от които се получава, медът бива монофлорен / съдържа най-малко 45% доминиращи поленови зрънца/  и полифлорен /под 45%/. По-важни видове монофлорен мед са:
-Акациев – със светъл, прозрачен, жълтозлатист цвят, приятен вкус с характерния за акацията аромат, съдържа етерични масла и се употребява при безсъние, действа успокояващо при кашлица и е антисептично средство;
-Липов – слабо зеленикав или жълт на цвят, препоръчва се при простудни заболявания, действа успокоително на нервната система, използва против кашлица, безсъние, бронхит;
-Ментов – с тъмножълт цвят, със силен ментов аромат и приятен сладък вкус, действа болкоуспокоително, активизира храносмилането, успокоява стомашните болки, , притежава общ тонизиращ ефект;
-Мед от питомен кестен – има тъмен цвят, със слаб аромат, течна консистенция и горчив вкус, намалява кръвонапълването в черния дроб и простатата;
-Манов мед – получава се от иглолистни /бор, бяла ела, червена ела, смърч и др./ и от широколистни растения /дъб, явор, бук, липа, върби и др./, цветът му е тъмен, тъмночервеникав до светложълт, има гъста консистенция, притежава противовъзпалително действие, успокоява нервната система и червата.


Освен нектар пчелите събират от цветовете на растенията и прашец. Чрез прашеца се осъществява оплождането на растенията. За пчелите той е втората основна храна след меда. Смесен в буркан с мед той се съхранява до една година.
Известно е, че организмът на човека не може да се развива и живее без аминокиселини. От установените до момента 20 се намират в пчелния прашец. От тях 10 са незаменими, т.е. основни. С пчелния прашец човек може да задоволи ежедневните си потребности от незаменими аминокиселини, дори и тогава, когато не консумира храна. Прашецът се използва при възпаления на черния дроб и простатата, той доставя на организма всички биологични вещества, необходими за ежедневното образуване на нови клетки.
Прашецът се взема 3 пъти дневно. Най-полезен е смленият на брашно прашец. Дневната доза за възрастни хора е 30 грама, за юноши – 5 грама, за деца – 5-7грама.


Пчелното млечице е секрет на фарингиалните /глътъчните/ жлези на младите пчели работнички. Те секретират пчелно млечице на възраст 5-7 дни и до 15 дневна възраст. То има специфична миризма и възкисел вкус. Полезните му съставки лекуват анемии, артрити, възстановяват функциите на жлезите с вътрешна секреция, лекуват диабет, оказват силно влияние върху дейността на надбъбречната жлеза и други. При различните заболявания и възрастови групи дозата от пчелно млечице е различна.
При хронично нарушение на храносмилателната система у децата от 4 месеца до 3 години се вземат по 5 мг млечице 2-3 пъти дневно. На по-възрастните се дават по 10 мг два пъти на ден. При атеросклероза на мозъка се приемат 10 г дневно, при бюргерова болест – по 10 мг три пъти на ден, при миокардите – по 10 мг три пъти на ден в продължение на 2 месеца. При стенокардия – 10 мг три пъти на ден в продължение на 20 дни. Сред инфаркт се препоръчва по 20 мг три пъти дневно, а за по-възрастни се взема в продължение на 3 десетдневия съответно по 10, 20 и 30 мг, след което дозите постепенно намаляват в обратен ред. При артрити дневната доза е 500 мг – в две дози в продължение на 2-3 седмици. При заболявания на централната нервна система и при невралгични синдроми се употребява по 20 мг три пъти дневно в продължение на 2-3 седмици.


Пчелният восък се образува от восъчните жлези на пчелните работнички. По консистенция е твърд, има зърнест строеж, със светложълт до тъмножълт цвят, понякога с тъмнозеленикав и тъмночервеникав оттенък.
Восъкът намира широко приложение в медицината за лечение на рани, изгаряния, екземи по кожата и  други. Тези лечебни свойства се дължат на факта, че той е богат на витамините А и Д.


Пчелният клей /прополис/ е сложен смолист продукт, в състава на който са: смоли и балсам – 55%; восък – 30%, етерични масла – 10% и прашец – 5%. На тях се дължат изключителните лечебни свойства на прополиса.
Пчелният клей успешно се прилага за лекуване на рани, стоматологични и кожни заболявания, фарингити, ларингити, бронхити, гъбни заболявания, гнойни рани, изгаряния, язвена болест на стомаха, колики, гастрити, трахеити, наранявания на кожата и др. 


При домашна обстановка за лекуване се приготвя мехлем от 10-15 или 20 г прополис и 100 г вазелин или животински мазнини, предимно краве масло. Загрява се 10 мин., съдът се захлупва заради летливите вещества. Получава се 10-, 15-, 20-процентов мехлем. По същия начин се приготвя и със спирт.


Народна рецепта от пчелни продукти, която се използва с успех, е следната: 60 г прополис, 40 г восък, 120 г олио, 130 г спирт, 40 г течен парафин се поставят в емайлиран съд и се загряват до около 60 градуса. След като се свали от огъня, се оставя, докато се разтвори. Захлупва се с капак, за да излетят етеричните масла. Ако се съхранява в шише, запушалката се отваря от време на време, за да не се пукне шишето. При липса на теглилка в грамове трябва да се има предвид, че 60 г прополис по външен вид са колкото голямо кокошо яйце, почти такава големина има и 40 г восък. Течен парафин и спирт се продават в аптеките в грамове. Тази рецепта се използва за лекуване на рани, мазоли, изгаряния на кожата, сърбежи по краката.


За лечение на сърдечно-съдови заболявания и склероза се приготвя следната смес: 400 г почистени скилидки чесън се стриват на каша, в която се прибавя 200 г. спирт 96 градуса. Сместа се съхранява в добре затворено черно шише на тъмно около 20 дни. След това се прецежда през тензух. Избистрената течност се държи още 3 дни в добре запушено черно шише на тъмно. След това в нея се прибавят 100 г мед – за предпочитане акациев, и 20 г 30-процентов разтвор прополисов екстракт. За приготвяне на 30-процентов прополисов екстракт се взема 30 г добре почистен и раздробен прополис и се слага в 100 г спирт. Оставя се да се разтвори, като през това време шишето се разклаща. Течността от тези три смеси разбърква до получаването на еднородна маса. Използва се на капки три пъти дневно, половин час преди ядена. Точна информация как се приема лечебното средство може да ви бъде предоставена от ръководството на пчеларско дружество „Димитър Панчев” – Ботевград.