Иван Чолаков оповести на специална пресконференция в Ямбол вчера, че след края на сезона ще се оттегли от треньорския пост на местния баскетболен отбор. Ето какво каза той пред медиите, оповестявайки мотивите за решението си.

"Отдавна обмислям една идея и имах среща с г-н Ревански, при която му споделих, че имам сили да бъда треньор на отбора до края на сезона и ще сам всичко от себе си, за да го приключи възможно най-добре. Мисля, че дадох достатъчно много на ямболския отбор като треньор. И здравословното ми състояние не е най-добро в момента. Всеки знае, че нашата професия е много трудна. Трябва да има една достатъчно добра теоретична подготовка, много информация за всичко случващо се, да бъдещ психолог и педагог. Да водиш тези мъже от битка в битка никак не е лесно. Самите срещи изчерпват енергията на човек – той започва да се уморява психически.
 Умората ми се натрупа, тъй като от 2005 до сега водя клубен отбор и национален отбор последователно. Това са 7 години, които трябва да ви кажа, че няма човек в България, който да е бил подлаган на такова натоварване", каза Чолаков.

"Аз съм отговорен човек и не мога да подходя към срещите без емоция и висока отговорност. Много млад започнах да се занимавам с националния отбор и това ми даде шанс да работя така с баскетболния отбор на Ямбол, че да го извеждам на предни позиции.
 Не на последно място като се сложи и ангажиментът да бъда общински съветник. Освен това бях и председател на Обединен спортен клуб – това е на обществени начала, но си отделям част от времето. 
И всичко това доста ме натовари, и смятам, че е добре на този етап да се оттегля. 
Оттеглям се само от треньорския пост.
 Искам да благодаря на г-н Ревански, защото аз издържах през тези 4 години благодарение на това, че той беше президент – той ми беше енергийният заряд. След мач той трепери повече от мене – той е така съпричастен, както и аз, и ясно е, че и на двамата ни се иска да има голям отбор в Ямбол. Никога президент на клуб така не ме е подкрепял и не е бил така съпричастен с работата ми", продължи опитният спец.

"Ако лятото почивах 2-3 месеца, а не бях с националния отбор, щях да се чувствам по друг начин", добави още Чолаков.

"
Треньорът трябва да бъде знаещ, да е име, да има авторитет, да обича нашия град. Да не е някой майстор, който е дошъл да прибере пари.
Треньорът е като архитект, той преди да се построи къщата, има визията за нея. Така е и с отбора – трябва да се има предвид цялата композиция на отбора.
Загубите сега на отбора ни са повече вследствие на психологически срив – две години играят на максимум. И ние знаем, че трябва да са повече и да се въртят в играта, но не може. Ние искаме винаги да има и ямболски момчета, дори и да не са толкова добри, трябва да има момчета от Ямбол.
 Два пъти повече съм мотивиран да завършим на максимум, за да се оттегля от един успял отбор.
 Финансовото съдействие на община Ямбол не е случайно, защото отборът има успехи."

„Не трябва да се мисли за отбора ни като за една машина, която излиза и трябва да изоре да речем 4 дка. Това е отбор, това е игра.
 Миналите две години – от шеста позиция атакувахме и станахме трети. Има и доза спортен шанс.
 Махайки последните два мача с Черноморец и Берое, мисля че представянето ни е мно добро и сме на ниво. Има временни дупки и те не трябва да се приемат като нещо трагично", завърши местната легенда