Въпреки малкия брой работещи централи, инвеститорският интерес в този сектор отявлено расте


Кои са новите проекти


От години ЧЕЗ заявява интерес към изграждането на проекти за биомаса в България. Сега от компанията уточняват, че продължават да работят по проект за централа на биомаса, като избраната технология е газификация. Според източници на "Капитал Daily" ЧЕЗ проявява интерес към един от проектите на "Грийн форест" в Етрополе за втора 5-мегаватова централа, като в момента се водили финалните преговори между страните. Отделно самата "Грийн форест" работи по още една централа в Пещера и е подала инвестиционни намерения в Момчилград, Габрово, Ямбол, Велинград.


Френската Dalkia, която е собственик на "Топлофикация - Варна", също не крие интереса си към подобни проекти. Наскоро в интервю за "Капитал Daily" главният изпълнителен директор на дружеството Рено Капри заяви, че в момента работят по два проекта - в една промишлена система и в една съществуваща топлофикационна мрежа.


През февруари "Ебиос енерджи", в която акционери са испанската EQTEC и българската "Електра холдинг" (с испански инвеститори) обяви, че ще инвестира 95 млн. евро в изграждането на осем завода за биогаз през следващите пет години в България. Това обаче не е първото инвестиционно намерение на компанията в страната. През 2010 г. тя също обяви мегапроекти в България, които обаче не се случиха.
Според източници американска компания също има интерес да инвестира в изграждането на два проекта от по 5 мегавата. 
 
Проблеми със суровината


Въпреки гарантираната за 20-годишен период преференциална цена за изкупуване на енергията от централи на биомаса, проблеми не липсват и тук. Един от тях е дългосрочното осигуряване на непрекъсната доставка на суровина, тъй като съществуват малко на брой големи дървопреработвателни предприятия, от които може да се доставя достатъчно голямо количество отпадна дървесина. "Въпреки че в Закона за горите беше дадена възможност собствениците на централи на биомаса да сключват дългосрочни договори за добив и изкупуване на дървесина на преференциални цени с държавните горски предприятия, по наша информация все още няма сключени такива договори", коментира Бъчваров.


Източници на "Капитал Daily" съобщиха, че дни преди оставката на правителството на ГЕРБ бившият земеделски министър Мирослав Найденов е издал две заповеди за откриване на процедури за избор на дългосрочни партньори на горските стопанства в Габрово и Шумен. Заради недоволството на фирми от горския бранш обаче процедурите са били прекратени. Новият министър на земеделието е обещал на компаниите от дърводобивния сектор, че няма да задвижва подобни процедури до изборите.
Все още няма разработен и модел за доставка на големи количества земеделски отпадъци (слама, стъбла, костилки и т.н.).


Освен това за централа до 5 мегавата (каквито са повечето проекти) е икономически изгодно да се доставя биомаса от район с радиус до 60 км. Ако в този периметър попада голямо предприятие - консуматор на дървесина, ресурсът в региона може да се окаже недостатъчен и централата да понесе извънредни разходи за доставка от големи разстояния.


Този проблем вече се очертава като сериозен в европейски мащаб. Наскоро Economist посвети поредица статии на него, като твърди, че бумът на централи на биомаса в Европа (мотивиран от сериозните субсидии за този тип проекти) силно застрашава ресурсите на Стария континент и не на последно място оказва натиск върху цените на суровината за други промишлени потребители например в  строителството, мебелопроизводството и т.н. Изданието цитира и експерти, които отричат екологичните ползи от този тип централи, и стига до извода, че проектите от биомаса може би трябва да излязат от графата ВЕИ и да спрат да се стимулират със субсидии.


Нулевият капацитет


Бъдещ проблем пред развитието на проектите за биомаса е обявеният нулев капацитет за изграждане на тези мощности  с решение на ДКЕВР от юни 2012 г. Така в регулатора, уплашени от ефекта на зелената вълна върху баланса на електроенергийната система и ценовата й тежест, спряха развитието на тези проекти.


Бъчваров обаче подчертава, че на сектора трябва да се гледа като на проект за утилизация на отпадъците. Затрудненото управление на електроенергийната система поради трудно предвидими колебания в натоварването бе една от основните причини, посочени от ДКЕВР за определянето на нулеви мощности за присъединяване на нови ВЕИ проекти. Нито ЕСО, нито НЕК, нито ЕРП обаче има проблем с проектите за биомаса, защото те играят роля на балансиращи мощности, коментират от сектора. И се надяват ограничението да отпадне поне за проекти над 1.5 мегавата в рамките на предприятия, които произвеждат много отпадна дървесина, тъй като тя трябва да оползотворява с цената на допълнителни разходи.
 
Бъдещи възможности


Според българската асоциация за биомаса в България има възможност за изграждането на около 100 мегавата централи на биомаса, което е пренебрежимо малко в сравнение с останалите възобновяеми източници. Причината отново е в горския ресурс. Той съвсем не е недостатъчен за държава с малки размери като България - годишно се добива около 5-6 млн. куб. дървесина. Разбира се, по-голямата част от нея отива за промишлени цели, но отпадната дървесина от дървопреработвателните предприятия е около 15 – 20% от общата. Биомаса е и ненужната листна маса и клони, които е редно да се оползотворяват, както и остатъците от по-едри селскостопански култури – царевица, слънчоглед и др. Отделно пък са отпадъците, които също могат да се изгарят.


На практика обаче не всичко влиза в употреба. Собственик на фирма за дърводобив и преработка на дървесина  разказа пред "Kапитал Daily", че като цяло при дърводобива в България не се използва техника, която да позволява отделяне на дървесината, подходяща за биомаса, от останалата. "В Германия например огромни машини издърпват цялото дърво с короната на пътя, където то се обработва – трупите се товарят, а клоните се надробяват на място от машини и се превръщат в биомаса, която се продава за изгаряне", разказва той.


В България обаче дърводобивните фирми са малки и не разполагат с подобни машини. Те обработват дърветата на място в гората – режат клоните и извличат само трупите. "Клоните остават там и си гният. Изваждането им и превръщането им в биомаса е много скъпо за фирмите от бранша", твърди той.


За производството на енергия от биомаса обаче могат да се използват и други суровини. С оглед на задължението на България да изгради до 2013 г. водопречиствателни станции във всички населени места с над 2000 човека население интерес представлява възможността за използването на водоканалната утайка като суровина. Тази отпадъчен продукт, който сам по себе си е токсичен и не може просто да бъде изхвърлен, всъщност притежава калоричността на лигнитните въглища и може да се използва за производство на топлинна и електрическа енергия от централи на биомаса, които могат да бъдат построени до пречиствателните съоръжения. Така драстично ще се намалят разходите по пречиствателния процес, което вече е практика в страни като Австрия и Япония.
По темата работиха Кирил Хавезов и Ани Коджаиванова
Източник: capital.bg