Последният доклад на НОИ от преди няколко дни не казва нищо ново за хората, които са наясно с дефектите на пенсионна система в България. Ценното в него е, че най-после и институцията, която е натоварена в България с отпускането и изплащането на пенсии, признава, че повече така не може и че даже сегашните нива на пенсии, вече са застрашени и не могат да бъдат финансирани. Причините са няколко и могат да се разделят на фундаментални, които в дългосрочен план показват несъстоятелността на системата и структурни, които могат в краткосрочен план да я фалират бързо или да и дадат глътка въздух. Основната фундаментална причина за крах на системата е застаряващото население, увеличаващия се брой пенсионери и намаляване на броя на работещите. По официални данни на НОИ в момента средно един пенсионер, в България получава пенсия почти 21 години. Особеност на солидарните пенсионни системи е, че осигуровките, които се удържат от един работещ не се отделят за неговата пенсия, а отиват за пенсиите на тези, които са пенсионери в момента. Този работещ трябва да разчита, че когато той се пенсионира, ще има достатъчно работещи, които да плащат и неговата пенсия. Като се има предвид, че и в момента 60% от парите за пенсии, не идват по линия на социалните осигуровки, а чрез бюджета се взимат от данъците (въпреки че, осигуровките по своята същност са вид данък) и от друга страна, България е 5-та в света по застаряващо население, то е безпощадно ясно, че пари за пенсии за днешните работещи няма да има, а и да е останало нещо, то едва ще стига за екзистенц-минимума. Пенсионната система в България все повече заприличва на класическа финансова пирамида, при която първите печелят, защото все още има достатъчно хора, които да дават пари, а тези, които очакват да получат своя дял на един по-късен етап, са неприятно изненадани, защото в един момент свършват глупаците, които да вливат свеж ресурс в системата и за тях не остава нищо. В ЕС, особено в по-старите държави членки, този проблем е отдавна известен, но там той засяга малка част от населението, защото там повечето хора имат допълнителни лични спестявания в застраховки „Живот“, пенсионни фондове и т.н. и държавната пенсия съставлява обикновено 25-30% от издръжката им, когато вече не работят. Структурните проблеми са няколко – ранното пенсиониране, използване на пенсионната система за социални плащания и огромния брой работещи на бюджетна заплата, които не генерират БВП и не правят реални вноски за пенсии, но след това съставляват една не малка група от пенсионерите. В доклада на НОИ се посочва, че средната възраст на пенсиониране в България през 2012г. е била 56,2 години, при пенсионна възраст за жените 60 години и 8 месеца и 63 години и 8 месеца за мъжете. За да се постигне такава средна стойност при възрастта на пенсиониране, означава, че има големи групи от хора, които ползват преференции. Много пъти е дискутирана темата, че има много служители на Министерство на отбраната и МВР, които реално работят в условията на трета категория труд, а се пенсионират на възрастта на кадрови войник или патрулиращ полицай. Така че, първа стъпка – драстично намаляване на групите, които право на ранно пенсиониране. Има много пенсии или добавки към тях, които според някои специалисти трябва да излязат извън сферата на пенсионното дело и да минат към социалното подпомагане. Например вдовишки и сирашки пенсии и т.н. Тук влизат и инвалидните пенсии и прословутия проблем с ТЕЛК-комисиите, който е довел до увеличаване на инвалидните пенсии от 50 000 на 500 000 за последните 10 години. Трябва да се погледне и много сериозно на проблема с работещите в бюджетната сфера, чиито пенсии се финансират от данъците на всички ( държавата просто взима пари от бюджета и ги превежда на НОИ). В момента в България има над 700 000 души, които взимат заплати от бюджета и не генерират БВП ( т.е. те са обслужваща сфера) при около 2 200 000 работещи. Т.е. излиза, че само около 1 500 000 работещи в частни сектор издържат всички в държавата. В България заетите в публичния сектор са около 29% от всички заети, при средно 15% за държавите членки на ОИРС. За сравнение заетите в публичния сектор във Франция са около 25%, в Гърция малко над 20%, а в Италия и Испания под 15%. Какво излиза, че държавите от Южна Европа, които сме свикнали да отъждествяваме с голяма и мудна бюрокрация, всъщност са с много по-малко хора на издръжка от държавата от нас. Изводът се налага от само се бе си. Трябва да се съкратят около 50% от работещите за държавата и да се стимулират да започнат да работят в частния сектор и да създават БВП.