Трима учители са осъдили община Ботевград за неизплатени обезщетения при придобиване право на пенсия, научи наш репортер. 


Въпросът за неизплатени обезщетения на работници и служители в общинските бюджетни структури, придобили право на пенсия през 2012 год., бе поставен от съветниците Цветан Цолов и Иван Гавалюгов по време на общественото обсъждане и на сесията на ОбС за гласуване на Бюджет 2013. Тогава кметът заяви, че според Кодекса на труда тези заплати се полагат, но при условие, че работодателят разполага с необходимите средства. На едно от предишните заседания на ОбС Георги Георгиев внесе предложение да бъде изплатено  полагащото се парично обезщетение по чл.222, ал.3 от Кодекса на труда на 13 от общо 19 работници и служители в бюджетните структури в общината, придобили право на пенсиониране през 2012 година. Общата сума възлизаше на 33 063 лева. Така поднесената докладна предизвика въпроси от страна на съветника Иван Гавалюгов. Той поиска общинското ръководство да уточни дали останалите шест човека, за които не се предвижда обезщетение, продължават да работят в предприятия на държавна бюджетна издръжка, или също са с прекратени трудови договори. Георги Георгиев отговори, че шестте човека не са на работа, но не са включени в списъка, тъй като са продължили да работят и след придобиване правото на пенсиониране поради натрупана възраст и стаж, като са се пенсионирали на по-късен етап. Съветникът предложи Общинският съвет да гласува отпускането на средства до 50 000 лева за изплащане на дължимите суми на всичките 19 пенсионирани служители, но предложението му не събра достатъчен брой гласове. Местният парламент гласува докладната на кмета. Според нея към 1 август тази година обезщетения трябваше да получат 13 пенсионирани работници и служители в общинските бюджетни структури.  


Правото и размерът на обезщетението са регламентирани в чл. 222, ал.3 на Кодекса на труда: „При прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж.”.