Извън казионните празници, които често пъти наричаме и традиционни, възникващи при всеки нов строй или просто при смяна на „държавното и партийно ръководство”, всяко селище си има своите наистина традиционни празници.
За Лопян това са честването на Ивановден, за който се казва, че тогава цялото село е пияно, пролетния бал през април, който се устройва в салона на читалището и предстоящия Лопенски събор или „сбора” на селото.
От незапомнени времена той се прави всяка година първата неделя след Великден. Тази година е на 4 май – неделя.
Преди години, пък и сега „сбора” се правеше на площада под училището, който е наречен „орището”. Името идва от „хоро”, мястото където са се виели всяка неделя селските хора. Имаше сергии с различни стоки, най-вече детски играчки, женски накити, дрехи и какво ли не още. Идваха със своите стомни и бърдуци грънчари от Ябланица. Семепроизводители продаваха семена от домати, чушки, моркови – по 1 лев лулата.
Фамилията на дядо Койчо Вълев издигаха насред площада „крълюк” /виенско колело/, на който мераклиите „се возеха” само срещу едно яйце.
Свиреше до късно селската музика. Хората, в селските си носии, се срещаха и се поздравяваха с „Христос воскресе” и си подаваха един другиму по едно червено яйце.