На лъжата краката са къси – метафората в тази поговорка може да се използва разнопосочно. Като например в скандалната случка пред Ротондата в четвъртък вечер, в която основен "герой" бе ботевградският кмет. Истинските хора правят грешки, но имат и куража, и достойнството да си ги признаят. Явно обаче това не присъщо на кмета на Ботевград. Изглежда, че чест, достойнство, морал и уважение за него са изпразнени от съдържание думи. Вместо да се извини за необмислената си постъпка и да излезе донякъде с чест от този грозен инцидент, той предпочете да не изневерява на добре познатия си стил и изрече куп неистини в своята версия за случилото се с фоторепортера на botevgrad.com. В интервю за телевизия "Ботевград" Георгиев се изкара жертва на „някакъв папарак”, чиято детска мечта е да снима светлия му лик.


Възмутен от кметските обяснения, потърпевшият Радослав Маринов сподели; „Недоумявам как един човек, който заема такъв висок пост в нашето общество, може така откровено и убедено да лъже. Твърдението му, че съм пожелал да го снимам и едва ли не съм наврял фотоапарата си в лицето му, с което съм провокирал неговите последващи действия, е пълна лъжа. В онази неприятна ситуация не съм изричал подобни думи, нито съм имал, а още по-малко показвал, такива намерения. От неговите обяснения разбрах, че статива за фотоапарата, или „триножника”, както той го нарича, всъщност е бил възприет от него като хладно оръжие, с което съм имал намерение да го нападна и той, при отбранителните си действия, го е отнел от ръката ми и изхвърлил „по същата парабола... в същия храст”.  От агресор кметът се оказа жертва. Нека тези абсолютни лъжи да тежат на съвестта му, в което обаче се съмнявам. След тези откровени неистини и угодническо преиначаване на фактите, от страна на градоначалника, не ме учудва и изречената лъжа от пазача, според която съм му предлагал пари, за да влезна да снимам Ротондата. Объркаността и неудобството, с което той говори за случая е разбираемо  – човекът си пази хляба.".