Там, където река Камчия достига морето и се влива в него, има издигнат паметник на подводничарите.


Препратка към  миналото:
През 1941 г. със съветската подводница Щ-211 пристига разузнавателно-диверсионна група от българи-политемигранти за организация на съпротивителното движение против фашизма и немските войски, разположени или преминаващи през България. Паметникът е близо до мястото, където са дебаркирали.
За този десант разказа подробно председателката на Областния съвет на БАС в Софийска област Йонка Кринчева:
В края на лятото на 1941 г. със съветски подводници и самолети в България нелегално пристигат 55 диверсанти дейци на БРП (к) начело с полковник Цвятко Радойнов. Тяхната цел е да бъде масовизирано зараждащото се съпротивително движение и да бъдат извършени саботажни и терористични актове в дълбокия тил на Вермахта в България. Половината от тях са предадени от населението на властите и арестувани. Сред загиналите в тези операции са и съветски бойци и подводничари.
Процесът срещу заловените на Камчия 27 обвиняеми се гледа от 9 юни 1942 година при закрити врати от Софийския военнополеви съд. На 26 юни съдът издава смъртни присъди на 18 от подсъдимите Същият ден те са разстреляни на стрелбището на Школата за запасни офицери в София.
На паметната плоча са изписани имената на дебаркиралите и заловени поднодничари.
При полагане на цветята групата ни изпълни няколко песни, подходящи за случая. „Люди, никагда не забывайте”, беше рефренът на това изпълнение.
След това групата разгледа устието на река Камчия, която се влива само на няколко метра от паметника, в прегръдката на морето. Посрещната от ласката на морските вълни.