Днес християните празнуват един от най-светлите, семейни, религиозни празници - Бъдни вечер. Според Библията на този ден започват родилните мъки на Дева Мария. Празникът е посветен на дома, огнището, семейството и на починалите предци. По традиция семейството се събира в очакване на раждането на Исус Христос.

"На Бъдни вечер - вечерта преди Рождество Христово, най- важното, което трябва да помним, е какво ни е събрало с най-близките ни хора около празничната трапеза - Раждането в плът на Божия син Господ Исус Христос", напомниха от Светия Синод на Българската православна църква.

"Това събитие е центъра на празника и нашата основна грижа трябва да е да го посрещнем достойно, с очистено от всяко зло, гордост и суета сърце. Всичко останало - подреждането на дома и трапезата, украсата на хляба, другите ястия и интериора са второстепенни неща без особено значение. Колкото и добре да сме подредили и украсили всичко, ако сме пропуснали да очистим сърцата си от всеки грях, ако не сме подредили добре душите си та в тях да цари мир, ако не сме ги украсили с добродетели: кротост, търпение, милосърдие, благост... и най-вече с любов - все едно нищо не сме направили и не сме готови за достойно посрещане на празника. Същината на празника е събитието, което честваме, което актуализираме чрез възпоменаването му, и това как вътрешно преживяваме това събитие", се посочва още в посланието на Св. Синод, разпространено от БТА.

Традицията повелява вечерята да започне с прекадяването на трапезата, стаите, оборите и градината, за да се прогонят злите духове. Стопанинът чете на молитва, после разчупва питата с парата и първото парче от нея оставя пред иконата - за Бога. Вторият къшей е за къщата, а останалите се разпределят на всеки член от семейството. Вярва се, че на когото се падне парата, той ще има най-голям късмет през годината. Обичаят повелява по време на яденето да не се става. Трапезата не се прибира, защото се вярва, че починалите идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите.
На Бъдни вечер завършват и дългите 40-дневни коледни пости.   

Празничната трапеза включва обреден хляб, наречен "Боговица", "Богова пита", "Божичник", "вечерник", "светец" или "харман". Той е замесен с "мълчана вода" от момата или от млада булка, като брашното е пресято през три сита. От тесто върху хляба се оформят изображения на нивата и домашните животни. Освен този хляб, момата носи и "вит-превит кравай", който е предназначен за коледарите.

Върху трапезата се нареждат нечетен брой постни ястия - 7, 9 или 11. Сред тях са пълнени чушки с ориз, сърми, боб, леща, варено жито, баница с тиква, ошав. Според традицията колкото повече са ястията, толкова по-богата ще е годината.

Под трапезата стопанката слага слама, която замества сламата в яслата на новородения Христос. Тази слама не се изхвърля, а се поставя в градината, под плодните дръвчета, за да раждат повече. Не се изхвърля и пепелта от бъдника – голямо дърво, което гори в огнището цяла нощ, за да се помогне на раждането на новото слънце, на новия Бог, да му даде енергия и светлина.

Вместо бъдник съвременната традиция повелява в къщата да има коледно дръвче, което да е украсено в червено, златно и жълто – цветовете на огъня и слънцето.

Тази вечер е начало на празненството, славещо Христовото рождение.