Поводът за тази кореспонденция е предаването на „По света и у нас” по  Канал 1, касаещо екскурзията на абитуриенти от СОУ „Христо Ясенов” до Република Турция.
Ще се опитам да предам съвсем накратко разказа на един от ръководителите на групата.
С фирма  "Олимп тур"-Пловдив пътуваме не за първи път. Сред представените ни оферти, които разгледахме предварително за планираната до Турция екскурзия с наши абитуриенти, се спряхме отново на нея. Офертата, които тя предложи беше най-изгодна като цена и условия. На 18 декември миналата година сключихме договора с президента на фирмата Енчо Стайков. Беше договорена датата на екскурзията-28 април, пет нощувки в Кошадасъ и една в Айвалък, брой закуски, брой вечери, спането да бъде в 3-звезден хотел. Превозът ни трябваше да се осъществи в луксозен автобус с турски екскурзовод.
Плащането трябваше да стане на 3 пъти и ние изпълнихме нашите ангажименти от договора, като един месец преди началото на екскурзията допреведохме цялата сума, т.е. до 27 март. До 30 март им изпратихме списъка на пътуващите с ЕГН-то на всеки един от тях.
От тях изискахме документите за платените застраховки на автобуса и пътуващите, лицензионното разрешително на фирмата. До 22 април успяхме да комплектоваме и техните документи, които ни бяха изпращани на части.
Проблемите започнаха с автобуса. Първоначално представиха автобус с по-малко места и с първоначална регистрация от 1983 година. След отказ от наша страна, изпратиха документите на друг автобус-„Сетра” с регистрация от 1981 година. Възроптахме срещу това и най-после получихме документи за пътуване с автобус от фирма „Хеброс-бус”, който отговаря на изискванията. Документацията за екскурзията, която заверихме в РИО на МОН, беше с данните за този автобус.
Когато на 28 април трябваше да тръгнем, в Етрополе не дойде регистрираният автобус, а един от предлаганите ни и отхвърлени от нас преди автобуси. 
Обяснението от фирмата-превозвач: „Нямаме друг автобус!” А ние нямахме друг избор!
По пътя имахме проблеми с климатичната инсталация и отново поискахме друг автобус И отново отказ и уверението, че с този ще можем да пътуваме и зад граница. Ръководителите бяхме готови да се върнем, но учениците настояха да продължим и ние продължихме…до границата с Република Турция. На митницата нямахме проблеми. Когато влязохме на турска територия се оказа, че там не пускат автобуси с регистрация по-стара от 20 години, а нашият беше на 25 години.
От централата на фирмата-превозвач отказаха да го сменят, а турските власти отказваха да го пуснат! Разговори с консулството ни в Турция, притеснения колкото искате! Наш ученик се обади на негови роднини в Турция, които ни осигуриха превоз с турски автобус. И отново разправии, този път по заплащането за превоза на турската фирма, които си искаха парите на границата. Трябваха 3500 евро, които нашата фирма не можеше да осигури веднага. Учениците отново събраха помежду си 2000 евро. Останалата част нашата фирма трябваше да доплатят в Кошадасъ. В Одрин чак сключихме нов договор с турската фирма-превозвач и парите бяха изплатени. Нашето преживяване, обаче, няма кой да плати и до сега.
Проблеми имахме и на връщане. Турската фирма ни докара до тяхната граница. Пристигналият от България автобус да ни прибере от границата се оказа отново с проблеми-шофьорите нямали международни паспорти и не можеха да влязат на турска територия. Нас не ни пускаха да минем границата пеша. Накрая турският автобус, с митничар-придружител в него, премина „ничията територия” между двете държави и срещу глоба от 120 турски лири се добрахме до нашата граница.
Коментарът, както се казва в такива случаи, е излишен. Не знам само, кой по-дълго ще помни тази „екскурзия”, ръководителите ли или учениците.
В училището все още очакват президентът на "Олимп тур"-Пловдив да дойде в училището и поне да се извини.  Той знае къде се намира, защото при подписването на договора е дошъл лично .
Другото ще го прочетете отново в първоначалния материал, препредаден от Канал 1 и качен на нашия сайт.