Думата ми е за дългогодишния ловец от Лопян Иван Василев, по-известен в селото като Иван Златкин.
Първият ми въпрос при срещата ми с него беше за годините и когато ми каза, че е на 82 години за малко да не му поискам личната карта за справка. От тях 43 години е активен ловец в 115 ловна дружинка в Лопян. От първия му излет през есента на 1970  година  до днес не е членувал в друга дружинка. Дори когато преди години работеше  в Ботевград, за ловните излети си идваше в Лопян. В актива си има 28 отстреляни диви прасета. Първото си прасе е убил през 1973 година в м. Зелена глава в землището на Черни Вит.
Дори има случай, когато в рамките на един излет, е отстрелял 2 прасета. Станало е преди 35 години в м. Дубчое усое в Лопянското землище. Има и друг случай на убити две прасета на излет в м. Татарницата, на няколко километра на юг от Лопян.
Най-се гордее с над 250-килограмовия глиган, отпреди 20-тина години, който е убил до кошарата в м. Зелени ливади, отново в Лопянското землище.
Имаше още да разказва, но го прекъснах да разкаже за някой по-интересен гаф като ловджия.
„Бяхме на Криви дол, непосредствено над селото. Определиха ми пусия до един явор. Насочилото се към прасе изведнъж спря, погледна ме подигравателно, обърна се рязко и си замина по живо, по здраво. Когато си тръгна беше точно пред явора и най-добрият ловец не можеше да го порази.
Нещо повече, след  като бях обезсърчен от несполучливия случай, изпразних пушката. И точно тогава се зададоха от друга посока около 30 прасета. Пак към моята пусия. С празна пушка прасета бият ли се?!  Имах чувството, че едно от тях за малко да не влезе в раницата ми.
В това време колегата ми Стефан Колев уби 3 от тях.
И до днес колегите ловджии викат на онова дърво „на Златката явора”.
В предвид на възрастта му, при разпределение на пусиите, обикновено го поставят на най-близкото до превозното средство място. По тази причина от 2 години няма ловен трофей.
За сметка на това, след като майсторът на дрането Генчо Григоров си свърши работата, разфасоването се дава на бай Иван. Имало е случай, когато са го взимали с кола от дома му, ако не е на лов, за да разпредели улова. 
Като всеки ловец, майстор и на ловджийските истории, Иван Василев-Златката можеше още много дълго да разказва  ловните си истории.
Снимките, които ни предостави, говорят красноречиво, че това не са само приказки.