„За сегашната бедност на населението на България и за разрухата на
българската държава основна е вината на Народното събрание.
Случайно ли ние, бълrарските граждани, имаме точно такова Народно събрание? Не. Не е случайно. То е продукт от целенасочени усилия. И ако за дадена група от населението (в която влизам и аз), това с възможно най-лошото Народно събрание, то за друга група (напр. за олигархията) - това с възможно най-доброто Народно събрание.
Всеки опит от наша страна за каквато и да е промяна - напр. за възможност за отзоваване на депутати - ще срещне яростния отпор на партии, медии, юристи, в крайна сметка - яростния отпор на големите пари”, казва ботевградчанинът Любомир Бурков пред „Ботевградски вести плюс”. В същата медия той прави кратка характеристика на сегашния Парламент. Дава  и няколко идеи за избиране на народни представители:


1. Постоянна изборна администрация. Администрацията е оборудвана с информационна техника и съответни програми, за да се гласува машинно. Една от задачите й е да поддържа актуална базата данни на избирателите. Базата данни се поддържа на магнитни носители. Всеки има достъп до нея чрез ЕГН. Машинно гласуване е предвидено и в проекта за изборен кодекс на БСП.


2. В изборите участват партии, коалиции и граждански комитети със свои листи. Правата им и задълженията им са еднакви. В проекта за избирателен кодекс правата на партиите и инициативните комитети
се различават коренно. В нашия пример за З-ти Варненски район, който излъчва 15 депутати, всяка партия има право да предложи най-много 30 кандидати, докато инициативният комитет - най-много 1 кандидат.


3. Един кандидат може да участва само в една листа и само в един
многомандатен избирателен район. (не както сега - в 2 листи) Листите се регистрират в Районната избирателна комисия. В една листа може да има най-много толкова кандидати, колкото е нормата за депутати от дадения избирателен район. Напр. 3-ти Варненски МИР излъчва 15 депутати в НС. Всяка партия или граждански комитет в листата си могат да имат най-много 15 кандидати.


4. Районната избирателна комисия от листите изработва интегралната бюлетина за гласуване. Бюлетината е само хартиена, пригодена за машинна обработка. В бюлетината се записват имената на всички кандидати (не само първите трима), групирани по партии и комитети (такъв текст има и в проекта за изб.кодекс). Квадратче има само пред името на всеки кандидат, в което избирателят може да направи своя избор. Няма квадратче пред името на партия или комитет. Тоест,
гласува се само за хората. Изборът се прави измежду всички, записани в бюлетината. Напр. избирателят може да избере двама от БСП, един от ГЕРБ, петима от граждански комитет и т.н., но не повече от нормата - в нашия пример, не повече от 15. При това положение не ни трябва нито преференциално гласуване, нито мажоритарен вот. В НС партийните групи губят смисъл. Депутатите могат да се обединяват само в неформални групи. Мнозинството е променливо и се образува за всеки проектозакон. Членовете на парламентарните комисии се избират само в зависимост от компетентността си. Не бива да бъде необичайно, ако в една комисия се случат хора само от една партия или комитет. Ако тръгнат през просото, избирателят ще ги отзове. За своята работа депутатите носят и наказателна отговорност, както всеки гражданин носи наказателна отговорност за своята работа.


5. При напускане на депутат - мястото остава празно. Напускането може да бъде защото: го отзоваваме, или става министър-председател, продавач на сергия, сам напуска, в случай на смърт или за каквато друга причина се сетите. Така съставът на НС може да се намалява. Партиите и комитетите ще трябва добре да си правят сметката какви хора предлагат и могат ли те да изкарат целия мандат. Определя се граница (напр. 120 депутати), под която НС се разпуска.


6. Само гласувалите избиратели могат да участват в различни форми на
граждански контрол и в предизборни комитети. Това право важи до следващите избори. Това право трябва да бъде стимул да се гласува. Затова, който иска да има активна гражданска позиция, трябва да гласува. Няма нужда от задължително гласуване.


7. Гласуването става само в изборната секция и е машинно. Бюлетината се поставя на определеното място в машината. Машината поема бюлетината, обработва я и я пуска в запечатания бункер. Изборната комисия няма достъп до бюлетините. в края на изборния ден машината изготвя протокола и го изпраща, където трябва (нищо повече от функциите на един банкомат).


8. За избрани се считат тези, които са получили най-много гласове. Няма нужда от сложни формули, прехвърляне на гласове от едни партии (получили по-малко от 4%) към други (получили повече от 4%).
Но все пак трябва да се прецизира, защото при нашия пример за 3-ти Варненски район, при норма от 15 депутати може да се случи, че на първо място с еднакво число гласове се класират 50 души.


9. Избраните народни представители полагат клетва в смисъл, че ще бъдат представители на народа, а не на тези с големите пари. И да завършва с нещо такова: "Ако наруша тази моя свещена клетва, нека ме постигне презрението (проклятието) на народа и строгостта на закона!". А който е постигнат от презрението, повече с политика не може да се занимава.


10. Всеки народен представител може във всеки момент да бъде отзован от избирателите в дадения избирателен район. Инициативата за отзоваването става под някаква форма (в момента нямам представа каква) само от гласувалите в последните избори.


Коментар
Тези мои идеи сигурно не са от на-добрите. Някои от тях вероятно са и
неизпълними. Но едно е безспорно - част от тези идеи противоречат на Конституцията, а всички заедно, противоречат на интересите на олигархията. За осъществяването им е необходимо да се преодолеят много пречки, като Велико народно събрание, Конституция и накрая парите на олигархията.
Ние, народът, също имаме възможности: протести, кръгла маса и в краен случай, бойкот на изборите по досегашния кодекс. Ако се организираме, ще се наложим. Ако не успеем - да се сърдим на себе си.