На 26 декември 1872 г. неуморният радетел за българска свобода е заловен от турската полиция до Къкринското ханче; на 18 февруари 1873 г. присъдата – смърт чрез обесване – е изпълнена в околностите на София


На Васил Иванов Кунчев (1837-1873 г.) българския народ е дал признателните имена Левски, Апостола и Дякона (от дякон Игнатий). След смъртта му, през 80-те и особено 90-те години на XIX в., в широка употреба влиза прозвището Апостола на свободата, за което особена заслуга има Иван Вазов.
Левски е големият идеолог и неуморният организатор на българската национална революция.
Неговите политически и държавнически виждания следват духа на най-доброто от европейските демократични принципи.
Пламенното му посвещение на народното дело, нравствената му чистота и геройската му гибел само пет години преди да се "сбъдне" Освобождението, отдавна са го превърнали в икона за поколения българи.


На 26 декември 1872 г. неуморният радетел за българска свобода е заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч).
Съдът осъжда Апостола на смърт чрез обесване. На 18 февруари 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София.


Днес това място се намира центърът на столицата, където е издигнат паметник на най-великия измежду българите.
Паметникът на Васил Левски в центъра на град София е сред първите паметници, издигнати след Освобождението в новата столица.


Поклонението пред паметта на Апостола в Етрополе ще бъде от 11:30 часа пред Морената на Васил Левски.
От 11:00 часа е поклонението пред Морената на Васил Левски в с. Лопян.