Минимум 11 милиарда лева ще отдели държавният бюджет за изпълнението на Националната програма за развитие: България 2020, в периода 2014-2016 г. Средствата ще бъдат насочени към изпълнение на дейности по 8 ключови приоритета, пише в. Сега. Ефектът от ударното инвестиране върху заетостта, брутния вътрешен продукт и бюджетното салдо обаче ще бъде пренебрежим на фона на влагания ресурс и на общото изоставане спрямо Европа. Това става ясно от тригодишния план за изпълнение на стратегическата програма, публикуван вчера за обществено обсъждане. Документът от 214 страници изобилства от повторения на мерки и не дава достатъчно точна представа за планираните разходи в следващите 3 години. За сметка на обемните и пълни с неточна информация приложения, анализът на очаквания ефект от инвестициите е съвсем лаконичен. Оценката за въздействието от планираните мерки е извършена чрез модела SIBILA (Simulation model of Bulgaria's Investment in Long-term Advance), който бе разработен за анализ на ефектите от усвояването на европейските фондове. Оценявани са два различни сценария - реалистичен, на база на осигурените от различни източници средства за изпълнение на мерките, и оптимистичен, на база декларираните нужди от финансиране. Данните показват, че при първия вариант кабинетът ще трябва да отдели за планираните мерки малко над 11 млрд. лв., а при втория - 18 млрд. лв. И в двата случая ефектът върху заетостта ще е нищожен. При инвестиции от 11 млрд. лв. в следващите 3 години заетостта през 2020 г. (при групата на между 15 и 64-годишните) ще се повиши със скромните 0.2%, пише в документа. Ако увеличението се съотнесе към данните за заетостта за последното тримесечие на 2013 г., то би се равнявало на 5760 работещи повече. Коефициентът на безработица също ще остане почти без промяна - с прогнозирано намаление от едва 0.1 процентни пункта. При оптимистичния сценарий с инвестиции за 18 млрд. лв. заетостта през 2020 г. би се повишила с 1.5%. В същото време сериозна част от планираните мерки са именно в областта на образованието, квалификация на работниците и намаляване на бедността и социалното изключване. Сметките показват, че в такива мерки ще бъдат налети поне 4 млрд. лв. Скромни ще са ефектите от изпълнението на плана и върху размера на брутния вътрешен продукт (БВП), както и върху прогнозираното бюджетно салдо (излишък, балансиран бюджет или дефицит). При реалистичния сценарий (с 11 млрд. лв. инвестиции) БВП през 2020 г. би бил с 4.2% по-висок спрямо нулевия сценарий - без реализиране на мерките. Бюджетното салдо би било с 0.1 процентни пункта по-добро. При 18 млрд. лв. инвестиции ефектът върху БВП ще е 7.6%. Тези данни са обяснени съвсем бегло, а съответното ниво на показателите изобщо не е коментирано. В същото време сравнението с първия анализ по модела SIBILA, представен в края на 2012 г., показва доста по-сериозни ефекти от усвояването на еврофондовете. Според тогавашния анализ към 2013 г. - пикова за еврофондовете, ефектът от усвояването на средствата върху заетостта е 6.2%. Ефектът върху БВП за 2013 г. бе оценен на 5.2%. Към края на 2013 г. реално изплатените средства по оперативните програми възлизаха на 4.3 млрд. евро. Публикуваният за обсъждане проект на плана трябва да бъде сериозно доработен, защото изобилства от неточности. Така например планираните средства в подкрепа на подготовката на докторанти и постдокторанти са включени в таблицата с мерките общо 9 пъти. При Министерството на образованието има масово припокриване и при други мерки. Министерствата са приложили различен подход и при средствата от еврофондовете за следващия програмен период. Някои от тях са посочили парите от бъдещите програми като осигурени, други са записвали в тези графи "нула". Обобщаването на информацията за средствата, които са налични или нужни, е затруднено и от ползването на различни валути - в документа има посочени суми в швейцарски франкове, долари, евро, левове. Стотици милиони левове ще са необходими за реализиране на предвидените мерки в областта на здравеопазването, става ясно от плана на кабинета. От 2015 до 2020 г. хазната трябва да отпусне 600 млн. лв. за заплащане в пълен размер на вноските на служителите, осигурявани от държавата. Към същата мярка са предвидени още 270 000 евро от еврофондовете. Друг мегапроект в здравния сектор е изграждането на структури за медицинско обслужване на възрастните хора по домовете им. Мярката не е стартирала, но ще бъде подплатена със 145 млн. лв. от държавата и от еврофондовете. Създаването на система за поддържане на квалификацията, продължаващо обучение и оценка на знанията на медицинските специалисти ще струва други 130 млн. лв. Сериозни промени са обещани и в сектора на образованието, където страната ни редовно получава критики за липса на реформа. В проекта се предлага промяна в модела на финансиране на средните училища, който трябва да бъде готов до 2016 г. Предстои разработване на показател "качество" при определяне на училищните бюджети, който ще отчита приноса на училището за развитието на своите възпитаници. Идеята е да се промени моделът на делегираните бюджети, като се въведе стимул за училищата, които работят с деца от проблемните групи. За целта са предвидени 10 млн. лв. За поредното компютризиране на училищата и за осъвременяването на наличното оборудване са предвидени 50 млн. лв., от които 15% са национално съфинансиране, а останалите са от европейските фондове.