В навечерието на един от най-светлите български празници 24 май – Ден на българската просвета и култура и славянската писменост, се срещнахме и разговаряхме с учителката Радка Велинова Иванович. Тя е номинирана за учител на годината в ПМГ „Акад. проф.д-р Асен Златаров” - Ботевград.
Радка Иванович е и ръководител на клуб „Арт студио”, създаден по проект „Успех” в гимназията. Една от задачите на клуба, която вече е в процес на изпълнение, е да изрисуват стените в училище с мотиви от българската история и родния фолклор, като по този начин го превърнат в привлекателно място за всички ученици.

Преди да започне работа в гимназията, Радка Иванович е била 13 години учител в ОУ „Васил Левски” – Ботевград и 4 год. в ОУ „Любен Каравелов” – с. Трудовец. В ОУ „Васил Левски” също е удостоена с наградата „Учител на годината”, която посвещава на своята първа учителка – Стефка Мечинова.


Г-ж Иванович преподава английски език и в училище „Европа”. За себе си казва, че е от учителите, които постоянно се обучават и квалифицират, за да отговорят на изискванията на учениците и да са в крак с информацията, времето и тенденциите в своята професия.

Според Вас кое е най-голямото предизвикателство пред учителя днес?

Да бъде адекватен и да отговаря на исканията и необходимостите на хората, с които работи – и на ученици, и на родители и на колеги. Преди време на едно обучение гледах филм с малко дете, което питаше: „Ти ли си моят учител? Можеш ли работиш с компютър и с всички съвременни джаджи, с които работя аз? Искаш ли да бъдеш мой учител?”. Най-голямото предизвикателство е да можем да се справяме с нововъведенията в технологиите и да не забравяме, че сме преди всичко хора.

С какви проблеми най-често се сблъскват учителите в своята работа?

Проблеми винаги има, но те провокират да търсиш начин да ги решаваш. Аз работя с осми клас. Те са във възраст, в която могат да променят настроението си всяка секунда. Ако някой от учениците е имал проблем вкъщи, това веднага се усеща, рефлектира върху работа, върху концентрацията му. Някои деца искат да споделят, други не. И когато нямаш идеята какво се случва, трудно можеш да намериш най-подходящия начин да решиш проблема в дадена ситуация. Всеки има проблеми в ежедневието. В крайна сметка, ако тръгнеш с идеята, че ще се справиш, те стават предизвикателство, провокация, а не проблем, и те карат да търсиш информация и варианти как да реагираш по най-подходящия начин. Ако трябва конкретно да назова проблемите, ние всички ги знаем – липсата на материални средства при някои от родителите, усетът за това, че си различен, един може да си позволи нещо, друг не може, злоба, завист, недоразумения – това са проблеми, които не липсват и в класната стая.


Какви качества трябва да притежава съвременният учител? Често по адрес на някой пенсиониран учител хората казват: „Той /Тя/ е учител от старата генерация, днес няма такива учители”. Как ще коментирате тези думи?

Днешният учител не бива да забравя възрожденския учител. Защото да бъдеш учител, това наистина е призвание, някаква мисия в живота. Ако не си готов да поемеш и хубавите, и трудните, и неприятните моменти на всичко, което се случва в учителската професия, е много трудно да бъдеш истински учител, да бъдеш учител, сравнен с учителите от старата генерация. Според мен учителят първо трябва да бъде човек, който да може да усеща хората, с които работи, да може да намира начини да стига до техните необходимости, който постоянно трябва да се информира за всичко, което споделя в класната стая, да има богата обща култура, да чете, да се разхожда из нашата красива страна, да я познава, да познава и това, което се случва у нас, постоянно да се усъвършенства, да се обучава. Защото около нас има море от информация, но ако влезем в него неподготвени, можем да се удавим. Може би звучи изтъркано, но е точно така. Мисля, че книгите, хартиеният носител, не би трябвало да се забравят. Вечният въпрос мишка или книжка, той си стои. Хубаво е да познаваме всичко, което ни помага в живота, като нововъведенията в технологиите, но е добре да не забравяме и старото, възрожденското – това, което ни е запазило и сплотило като нация, което ни е дало възможността да казваме, че сме българи. Без да съхраняваме корените, без да се интересуваме от произхода си, не можем да бъдем това, което сме. И таблети, и лаптопи, и проекционните апарати не биха били достатъчни, ако не можем да запалим пламъчето в душата на този човек, който трябва да прецени, че обучението му е необходимо. Ако успееш да запалиш пламъка и да създадеш този интерес, само тогава ще има ефект от работата ти.

Според Вас има ли разлика в поколенията, обикновено се твърди, че всяко следващо поколение е на по-ниско интелектуално ниво от предишното и при него липсва желание и мотивация да учи и да се усъвършенства като личност?


Децата са продукт на своето време и на своите родители. Когато на един човек му е осигурено всичко и той няма провокацията да търси, да чете и да оцелява, много ясно, че ще е мързелив. Така една оценка не може да се даде, защото, работейки от доста години с ученици на различни възрасти, мога да кажа, че тази информация и улесненията, които ученците имат възможност да ползват, наистина им позволяват да мързелуват, но в същото време те са на по-различно ниво, не можем да сравняваме поколенията. Времето, в което растат сегашните ученици се различава от времето, в което сме расли ние. Да, днес те имат по-консуматорски подход към всичко, което се случва, но има млади хора, и те не са малко, които четат и се развиват, които търсят варианти да бъдат различни. И не мисля, че те са на по-ниско интелектуално ниво. Иначе, като отношение към училището, да, отношението към него е променено. Много е важно какво предлага училището и по какъв начин го предлага. Ако в една училище учениците виждат, че се работи сериозно, че се търсят варианти да бъдат удовлетворени всичките им потребности, тогава и отношението на учениците се променя. В момента, в който един ученик вижда, че класната му стая се променя, че учителят му има необходимото отношение и уважение към него и му дава достатъчно информация, той е мотивиран да работи, има го доброто отношение, има го сериозното учене и ефекта от ученето. Имах един ученик в Трудовец, който ме питаше: „Г-жо, от кое животворно изворче пиете, та сте толкова търпелива, усмихната и все намирате варианти да решите проблемите?”. Животворното изворче са точно те – учениците.

Разговаряте ли с Вашите ученици за живота извън училище?

Всеки ден и почти във всеки час, просто се налага. Защото всеки ден има някакъв личен проблем, който влияе на общата ни работа. Според мен учителят е човекът, който трябва да даде насоки на младия човек как да изгради своя стил, как да остане себе си, как да помисли за тези изконни нравствени ценности, които много често от много хора се забравят. Децата имат нужда да говорят с някого за тези неща. Родителите понякога нямат необходимото време да го правят, забързани в ежедневието да осигурят оцеляването на семейството. Когато аз имам възможност да им дам необходимата информация, го правя с разкази, с книги, със слайдове, случки от живота. Винаги е много интересно за тях да им разкажа нещо, което се е случило с мен. А аз обичам да споделям това, което съм научила и видяла.
В този ред на мисли искам да кажа на родителите да не се притесняват да показват обичта си. Всеки ден да напомнят на своите деца колко ценни същества са те за тях, да им отделят повече време – да поговорят, да се разходят заедно, да направят нещо лудо, за да им покажат, че са запазили най-хубавото от детството в себе си. Това още повече ще ги сплоти и ще накара децата да споделят с тях, да ги търсят като приятели. Кой друг би могъл да даде най-правилния съвет освен родителят, който най-добре познава своето дете. Когато детето не намира подкрепа в родителя и учителя, може да тръгне към хора, които няма да му дадат, а ще му отнемат това, което му е необходимо да получи.

Напоследък често се коментира в медиите, че учениците са претоварени с излишен учебен материал и че в процеса на обучение не се стимулира достатъчно мисленото у тях. Какво мислите Вие по този въпрос?

Изборът на учебното помагало, с което да се работи, което да е интересно за учениците, да им дава необходимата информация, което, както говорихме вече, да ги провокира и мотивира да учат, също е много важен етап. Наистина има моменти, има неща, които биха могли да се променят. Тук е и ролята на всеки учител – да прецени от учебните помагала, които използва, какво точно да даде като вариант, какво да спести, как да представи информацията, за да може да предизвика интерес и провокация  у човека, с когото работи.  

Присъствах на един Ваш открит урок по английски език. На финала на занятието казахте, че всеки ден си тръгвате от училище уморена, но удовлетворена.

Да, така. Работата с хора уморява. Колкото и добре да е подготвен учителят, колкото и години да е работил, винаги има изненади. Това те поставя в една стресиращо състояние, тя – работата, е такава. Нормално е, когато много работиш, да се изморяваш. Освен това работата на учителя не е само в класната стая и в учителската стая, тя продължава и вкъщи. Понякога до късно обмисляш каква оценка да напишеш на определен човек, независимо от точковата система, която се ползва. Хубаво е все пак да знаят и учениците, и родителите, че учителят не може да бъде робот, той е човек, който се уморява. Затова понякога е необходимо и те да се съобразяват с него така, както той го прави с тях.
Когато си удовлетворен от работа си, това те кара да продължаваш напред. Аз имам много варианти за работа, но съм решила да практикувам учителската професия, защото смятам, че тя е полезна както за мен, така и за хората, с които работя. Затова, чувствайки се удовлетворена, аз пак отивам, за да се върна уморена вкъщи. Хубаво е да тръгваме на работа всеки ден с усмивка. И както японците правят, да благодарим всеки ден за това, че сме видели как изгрява слънцето. Ако пък видим и залеза, и то с любимите си хора, това е достатъчно да се чувстваме щастливи на този свят.