На храмовия си празник – Спасовден /29 май/, църквата „Свето Възнесение Господне” ще чества 150 години от освещаването си. Тържествената литургия ще започне от 9 часа. След това ученици от ОУ „Н.Й.Вапцаров” ще представят програма, специално подготвена за юбилейната годишнина. 


По повод предстоящия празник на ботевградската църква, екипът на Исторически музей – Ботевград, подготви сведение за нейната история, което публикуваме.


Преди 150 години е осветена църквата „Св. Възнесение Господне” в Ботевград


Спасовден е храмовият празник на ботевградската църква „Св. Възнесение Господне”, построена през периода 1860-1863г. и осветена преди 150 години, през 1864 г.


На мястото й е имало древен параклис, върху чийто основи е издигната църква „Св. Георги”. През 1826 г. към нея е функционирало Килийно училище. А камъкът от параклиса, и днес, чудесно запазен, е част от забележителната архитектурна среда в църквата. Върху основите на старата църква „Св. Георги” е построен храмът „Св. Възнесение Господне” от самоукия врачешки майстор Вуно Марков и с безвъзмездната помощ на орханийци. Сред тях е и Нако Вълков, чието име е издълбано на прага, върху камък, който днес е в зала "Църкви и училища" в музея. Упомената е и годината 1860 г., което дава основание на Ташко Нинов, в неговата история на Орхание, да отбележи годината като начална за новопостроения храм. Други автори отбелязват 1860 г. като начална само за строителството на храма, който е завършен през 1863 г., което е по-логично предвид на това, че е осветен през 1864 г., откогато и функционира.


Първият зограф е дебърският майстор Блаже (Благой Димитров) от село Тресонче. Забележителна е изключителната му скромност, той никъде не е изписал името си. За таланта му говорят днес само рисуваните от него икони и иконостас, които са част от експозицията на музея. Зографът е отбелязал само годината, в която приключва зографисването на храма - 1866г.


В двора на църквата се намират гробове на руски воини, ранени при Арабаконак, както и на ревностни богомолци. Наред с тях през 2008 г. се откри и паметна плоча за служилия в църквата поп Кръстьо Никифоров, с което ботевградчани се нареждат сред първите, реабилитирали светлата му памет.


От издигането на църквата  „Свето  Възнесение Господне” до днес, тя е горяла два пъти. Това потвърждава и Димитър Палчев, който е автор и реставратор при последното зографисване на църквата през 90-те години на ХХ век. Под саждите, той свидетелства, че е попаднал на два по-стари пласта. Тези сведения екипът на Исторически музей - Ботевград получи лично от Димитър Палчев, с когото след дълги проучвания успя да се срещне и запише разказа му. Сведенията са изключително интересни и се пазят в Исторически музей Ботевград, а Димитър Палчев прие поканата ни  да гостува с изложба през месец септември, при представянето на която да разкаже историята на зографисването на църквата.


През 1970 г. църквата е обявена за паметник на културата с историческа стойност и местно значение.


Защо орханийци са променили храмовото име и празник от Св. Георги във Св. Възнесение Господне днес можем само да гадаем.


А какво се случва на Спасовден?


От древни времена билката росен на този ден е най-лековита, а по ливадите играят самодиви-лечителки, като само тогава позволяват на простосмъртните безболезнено и обратимо да се докоснат до вълшебния им свят. През седмицата след Спасовден имат шанс да намерят лек хора, заболели от „самодивска болест”, на които не са им помогнали до този момент нито билки, нито баяния. Казват, че ако погледнете в кладенчова вода призори ще видите отразен лика на Ваш близък покойник, който е дошъл да се прости с Вас. Друго поверие гласи, че само на Спасовден, ако наведете ухо над гроба на мъртвия, ще чуете тихия му говор.


От около ІVв. празникът се отбелязва от християнската църква в първия четвъртък, 40 дни след Великден. Исус се възнася в небесата, откъдето на земята слизат два бели ангела, за да потвърдят, че Христос не е оставил човеците и ще се върне. Това е ден и на мъртвите, които напускат света на живите. Носим на гробовете им орехови листа, хляб и жито, за да е лек пътят им в отвъдното.


През всичките 150 години от своето съществуване до днес, църквата "Св. Възнесение Господне" се е запазила като естествен културен и духовен център на Ботевград и е спомагала за съхраняването на българщината чрез богослуженията, старославянската и старопечатна книжнина, църковния хор, редица обреди и обичаи.