Тази сутрин в църквата „Свети Козма и Дамян” в Скравена бе отслужена панихида в памет на Христо Ботев и неговите четници.

По повод 138 години от гибелна на поета, читалище „19 февруари” бе домакин на традиционните исторически четения, ръководени от Боян Ботйов – председател на общонародна фондация „Христо Ботйов” и родственик на поета-революционер. В инициативата взеха участие проф. Иван Стоянов – преподавател по история на Българското възраждане в ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”, проф. Пламен Митев – декан на Историческия факултет в СУ „Св.Климент Охридски”.

Запитан от наш репортер как един потомък на национален герой преценява днешна България, Боян Ботйов отговори: „За съжаление не мога да кажа много оптимистични неща, но в крайна сметка това, за което са отдали живота си нашите революционери, трябва да подхранва самочувствието ни, да съумяваме да приемаме тези традиции от епохата на Възраждането, които поколения българи са съхранили, и да гледаме с увереност напред. Защото, колкото и да сме на дъното, не може да не се оттласнем оттам и да са развият нещата по нормалния и правилния път.


След едноминутно мълчание в памет на проф. Дойно Дойнов, който бе един от най-активните участници в четенията, свои виждания за Възрожденската епоха представи проф. Стоянов. Той застъпи тезата, че Левски и Ботев не са се познавали, но това не прави единия по-малък от другия 


„И двамата са титани на Българската национална революция. Те са изключителни по своето поведение, по своя живот, по своя начин на мислене, по своя начин на отдаване на българския народ. Защото единият казва „Подкрепи и мен ръката, та кога въстане робът, в редовете на борбата да си найда и аз гробът!”, а другият: „Аз съм посветил себе си на Отечеството си: да му служа до смърт и да работя по народната воля”. И го казва, прави и изпълнява докрай. След като сме имали такива личности, такива гении, такива титани на мисълта, на революционната мисъл, на политическата мисъл, на социалната мисъл, не е ли редно да си зададем въпроса: Защо днес се намираме в подобно положение?. Не е ли редно отново да прочетем поезията на Христо Ботев, публицистиката на Христо Ботев, мислите на Васил Левски и да направим някакъв опит да изпълним поне една минимална част от това, което са ни завещали”, каза историкът.


В доклада си за дейността на Христо Ботев, проф. Митев наблегна върху това кои са основите фактори в живота на поета-революционер, които го превърнаха в най-яркия последовател на Апостола, в най-разпаления пропагандатор на Българската национална революция, във всепризнатия герой на Априлското въстание, в символ на творческия гений и на саможертвата на българския народ.


Историкът посочи, че една от причините за нетленната харизма на Христо Ботев е в неговата необикновена личност. „С цялата си революционна дейност той беше и продължава да бъде пример за това какви качества трябва да притежава големия политически лидер. За разлика от други възрожденски дейци, Ботев не притежаваше университетските дипломи, но трудният му житейски път го беше научил, че за да поведеш цял един народ на заколение, по пътя на собствената му голгота, е нежно не само да имаш визия за това какво и как трябва да се направи, но и с личния си пример да покажеш, че това, за което зовеш, е постижимо, че саможертвата не е само думи, но и дела, че да ръководиш означава да носиш отговорност”, подчерта проф. Пламен Митев.


По време на четенията директорът на Исторически музей – Ботевград Тодорка Коцева обяви, че от тази година 2 юни се чества официално и в селата Литаково и Гурково, където също са погребани и се съхраняват черепи на Ботеви четници.


Програмата в Скравена продължи с концерт на Представителния ансамбъл на въоръжените сили към Националната гвардейска част и завърши с митинг-заря пред паметника-костница на Ботевите четници.