От известно време в Етрополе се работи усилено върху две улици: на „Христо Ясенов” от бул.”Руски” до бул. „М. Искър” и на ул. „Гурко”.
Очаква се да придобият съвсем нов облик, защото това не е просто някакъв ремонт, а цялостното им преустрояване.
В момента работата е съсредоточена главно върху ул. „Христо Ясенов”. Половината от другата улица „Гурко”, от бул. „М. Искър” до „Христо Ясенов”, е почти готова за асфалтиране. Останалата половина, по посока на Малкия пазар, е в процес на подготовка.
Тук, обаче, се затрупва с чакъл частица от историята на Етрополе.
През средновековието той е бил един от градовете в България с най-много и най-добре развити занаяти, на базата на рудните находища и на животновъдството. Правени са дори и въжета.
Установено е със сигурност, че турската армия се е снабдявала с метал за направата на оръжията си, от Етрополе.
На базата на животновъдството, в града е имало не малко занаятчийски работилници, в това число и т.н. табахани. Над двеста години от онова време, все още могат да се видят останки от прилагането на този занаят. Включително и част от канализацията за снабдяване на работилниците с вода, като тази по „Гурко”. Точно този канал сега се засипва с чакъл, а това е частица от историята на Етрополе.
Вярно е, че времената се менят, с тях и всичко в живота на хората. Заради това навсякъде по света има музеи, резервати и подобни места, в които се съхранява миналото. Както се запази единствената в центъра на Етрополе калдъръмена улица, така можеше да не се ликвидира и единственият останал воден канал, свързан с един от основните поминъци на някогашните етрополци.
И още нещо, което не се поддържа и се руши. Това са останалите вече много малко възрожденски къщи. Не ги ли запазим за бъдещето, ставаме длъжници на следващите поколения.