Дълго потисканата политическа криза стана явна в Румъния, малко след тържествата по повод приемането на страната в ЕС в началото на годината, коментира Дойче веле.

Междувременно тази криза се превърна в най-дългата и най-тежката през последните години. В сърцевината й е проблемът с реформата в румънското правосъдие и най-вече борбата срещу корупцията – проблем, който се отнася и до много политици от всички партии в Румъния.

Защото не са малко онези, за които се говори, че използват политическата си позиция, за да се облагодетелстват. «Кризата парализира страната», твърди известният румънски политолог Кристиян Първулеску:

„Изненадващо е, че една страна, която толкова дълго чака да бъде приета в ЕС, върви така стремглаво надолу. Вътрешно-политическата проблематика е преобладаваща и ЕС си остава нещо абстрактно. И ако в началото на годината румънците бяха оптимистично настроени, сегашната криза ги направи песимисти.”

Корените на кризата са в края на 2004-та година. Тогава корумпираните бивши комунисти от социалдемократическата партия бяха свалени от власт. За правосъдието в новата правителствена коалиция отговаряше безпартийната Моника Маковей.

Тя поведе невиждана дотогава в Румъния битка срещу корупцията на всички нива и най-вече по върховете на политиката. Подкрепяше я президентът Траян Бъсеску.

Хвалбите от Брюксел по адрес на Маковей не стихваха. Министърът на правосъдието обаче беше все по-силно саботирана от собственото й правителство. През април тази година, т.е. след приемането на страната в ЕС, Маковей беше изхвърлена от правителството.

В същото време странно по състава си парламентарно мнозинство, включващо бивши комунисти, ултранационалисти, либерали и представители на унгарското малцинство, поиска отстраняването на президента Бъсеску. На провелия се през май тази година референдум обаче 75% от румънците гласуваха за оставането на Бъсеску на президентския пост.

Оттогава насам кризата се задълбочи още повече. Най-новата й част се състои в битката между министъра на правосъдието Тудор Чиуариу и националната служба за борба срещу корупцията. Тази институция се занимава със случаи на корупция в държавно-административния апарат и политиката.

Между заподозрените в последно време са няколко бивши, но и сегашни министри, включително и самият министър на правосъдието, който се разследва заради съмнителни сделки с недвижими имоти.

Според Чиуариу националната служба за борба срещу корупцията действа с политически подбуди. Шефът на службата Даниел Морар отвръща на обвинението с думите:

„Позицията на министъра на правосъдието спрямо нашата дейност показва едно: че той иска да замени разследващите прокурори. Само че замяната на прокурори не става така лесно, както им се иска на някои. Политиците обаче винаги могат да прекратят борбата срещу корупцията, като изменят законите”.

Наскоро Брюксел заплаши отново Румъния със санкции, ако не продължи усилено да се бори срещу корупцията. Сегашната криза обаче пречи не само на борбата срещу корупцията, но и на целия процес на интеграция в ЕС.

В близко бъдеще кризата няма да бъде разрешена, прогнозира политологът Кристиян Първулеску. Въпреки това обаче за разлика от повечето си сънародници, Първулеску е оптимистично настроен:

„Емигрирането на голяма част от румънците, около два милиона души, на запад, оставя следи. Това малцинство играе голяма роля защото влияе върху румънците вътре в страната. Натискът върху политическата класа за промени е огромен. А това е положителен момент, който не се отчита от много западни наблюдатели. Румънското общество се променя и без помощта на политическата класа”.