Мнение


Като стажант-репортер и участник в проект  „От апатия към активност в местната общност”, трябваше да присъствам на заседание на Общинския съвет в Ботевград. Отидох на сесията, която се проведе на 30 октомври. Наистина ми беше любопитно да видя как работят съветниците, какви решения взимат, как протича обсъждането на отделните предложения. Това, на което станах свидетел, меко казано ме разочарова. Ето защо съвсем спонтанно реших да споделя мнението си с Вас, читателите на botevgrad.com.


Още в самото начало на сесията изпаднах в голямо озадачение поради факта, че разискването на дневния ред предизвика спор, и то на висок тон, което не ми се понрави. Защото бе в пълен разрез с представите ми за това, че органът за местно самоуправление работи в колегиална и нормална атмосфера. Но нали казват, че първото впечатление не винаги е вярно, ето защо прецених, че не трябва да правя прибързани заключения, а да изчакам края на заседанието.


В хода на сесията обаче емоциите ескалираха максимално. Стигнеше ли се до дебат, залата се превръщаше в говорилня. Никой не изслушваше другия. Когато от опозицията не се съгласяваха с някои от внесените докладни и изказваха своите мнения по тях, следваха продължителни словесни атаки от страна на кмета на Ботевград Георги Георгиев. Най-често разгорещените  дебатите бяха потушавани с процедурно предложение за прекратяване, отправено от мнозинството. Така възможността на колегите им от опозицията да изразят мненията си по дадена докладна биваше отнета.
А лично моето мнение е, че идеите на опозицията бяха съвсем разумни, отлично обосновани и най-вече съобразени със законовите разпоредби. За съжаление нито една от тях не получи одобрение. Сякаш напук мнозинството отхвърляше всяко предложение на опозицията. В същото време управляващата група вдигаше единодушно ръце в подкрепа на докладни, които, дори по мнението на присъстващия юрист, се разминаваха със законите.


Друго, което ми направи недобро впечатление, е, че времето за изказване на съветниците е ограничено, те дори нямат право да отправят реплики към кмета. В същото време той има възможност да говори колкото си иска и каквото си иска, без да му се отнема думата. Намирам това за несправедливо и мисля, че правилата за съветниците би трябвало да важат и за него.


Искам да споделя и още нещо, което силно ме подразни – по време на сесията непрекъснато звъняха телефони. Някои от съветниците най-безцеремонно провеждаха личните си разговори, но никой не им направи забележка и не ги подкани да излязат навън. Явно говоренето по телефон по време на заседание на ОбС не представлява съществена нередност!? Но, влизайки в залата, аз изключих своя в знак на уважение към съветниците и тяхната работа. Мислех си, че и те постъпват така, като по този начин показват уважението си към нас, гражданите, както и сериозна ангажираност към решенията, които им предстои да вземат, но не...


След края на заседанието се замислих и осъзнах, че докато политиците и управляващите не превъзмогнат егото си, конфликтите помежду си и  стремежите си към лични облаги -  няма надежда нито за страната, нито за народа. За това апелирам към всички граждани и най-вече към младите хора от нашата община - при възможност да посетят поне едно заседание на местния Общински съвет. Може пък присъствието ни да повлияе благотворно на работа му, както и да накара заседаващите да се изслушват, да се държат почтено и с нужното уважение един към друг и да мислят преди всичко за благото на обществото. 


Това, което чух и видях на заседанието на местния парламент, ще споделя на „кръгла маса”. Форумът ще се проведе през този месец в София. Той се организира по проекта, за който споменах в началото на мнението. Във форума ще участват млади хора от различни населени места, които също ще споделят впечатленията си от заседания на общински съвети в други градове на страната.

Ива Николова